- Г-н Кацов, премина една доста напрегната и динамична предизборна кампания. Предполагам, че сте се срещнали с доста хора по време на обиколките ви в Кюстендилския район? Споделете с нас, какви са най-спешните проблеми, които хората искат да бъдат разрешени?
- В рамките на един месец ние посетихме десетки населени места, защото заложихме на срещите очи в очи с хората. Впечатлиха ме най-вече забравените села, забравени не само от общините, но и от държавата, както и голямата разлика между стандарта на живот там и в градовете. Хората не вярват, че може да има справедливост, загубили са вярата, че нещо може да се промени. Ние наистина сме близо до тях и ще работим в посока животът им да стане по-нормален, дори и в селата хората да имат възможност да запазят и развиват бизнеса си. За това са нужни конкретни мерки, дори специални протекции, за да не се стига до това, един малък магазин за хранителни стоки на село да отговаря на същите административни изисквания като големите търговски вериги. Притеснително е обезлюдяването на селата, което се случва заради липсата на възможност за реализация на младите хора. Много е важно решенията в тази посока да се взимат максимално близо до хората, за да имат ефект.
- Как мислите, че трябва и могат да се привлекат българите, живеещи в чужбина, да се върнат в родината? Особено ако те идват от по-малки населени места, където няма много работа?
- Единственият начин българите от чужбина да се върнат в родината е чрез осигуряването на висок стандарт и добри възможности за реализация. Всъщност те са напуснали родните си места именно заради тези липси. Емигрантите са най-големият инвеститор в България, защото помагат финансово на много семейства. Трябва всички ние, политиците, да създадем добри условия за бизнеса, което няма да се случи само с ниски данъци, а с намаляване на бюрокрацията, на административния, а често и политически натиск върху него. Особено важно е инвестирането в качествено, модерно образование, насочено към нуждите на предприемачите.
- Напоследък доста се говори за „Европа на няколко скорости?“ Какъв е вашият коментар?
- Имам страхове за бъдещето на Европа и на България, които са свързани с идеята за различните скорости, защото можещите хора ще отидат там, където се живее на първа скорост, а не тук, за да разчитат на социални помощи. За моите 40 години разбрах, че единичното спасяване не е решение, защото когато излезеш от вратата на своя дом виждаш, че нещата не вървят, че улиците са разбити, ремонтите се правят некачествено, нивото на образованието пада, квалифицираната работна ръка не се оценява, че повечето хора се осланят на социални помощи. Затова реших, че мога да съм полезен и отговорното поведение е да участвам в решаването на тези проблеми. Още повече се почувствах мотивиран, когато видях, че не се даде възможност за мажоритарни избори и партийните лидери избират водачите на листи на съвсем друг принцип и разчитат на служебни победи, харесах позицията на Реформаторския блок да даде шанс на местен човек, който не само познава проблемите на своите съграждани, но и живее с тях. Не желая не само Европа, но и България да бъде на две скорости, защото нашата близост до София доведе до обезлюдяване на района, вместо до развитие на местния бизнес. В много населени места основен работодател остава общинската администрация, а гръбнакът на всяка икономика е местния бизнес и трябва да има преференциална политика, насочена специално към него.
- Разкажете ни малко за личните си постижения, извън политиката? За семейството си? С какво се гордеете най-много?
- Аз съм баща на три деца, с което най-много се гордея. Имам две дъщери на 11 и 7 години и син, едва на месец. Страхувам се в каква среда ще живеят те, в тази посока ще бъдат и усилията ми. Както вече казах, индивидуалното спасение не е спасение и ако всички ние не се обединим, за да подобрим средата, ще платим много висока цена. Обръщам се специално към младите хора, да имат повече вяра, бъдат по-активни, да не се страхуват да влязат в политиката и да търсят верните решения, защото те не са обременени с предразсъдъци от миналото, защото ще стигнем до верния път и свободата тогава, “когато умре последният, който помни робството”.
- И накрая: Каква беше вашата лична мотивация да влезете в предизборната битка? Да се кандидатирате за депутат?
- Досега съм участвал активно в политиката на местно ниво като лидер на “Народен съюз” и съм печелил доверието на хората неведнъж, а това означава, че съм успял и да го оправдая. Бях общински съветник от групата на Обединените демократични сили, част от която е и СДС. Това обуслява и следващата крачка, която приех да направя в политиката, а именно – общото представяне на парламентарните избори с Реформаторския блок, като естествено обединение на дясното политическо пространство. Водили сме не една битка в община Дупница, с единствената цел да направим живота на хората по-добър, да облекчим условията за местния бизнес, за да не бъде подложен на непосилен административен и институционален натиск. За съжаление, това на местно ниво не се получава. Голяма част от проблемите могат да намерят решение единствено чрез законодателни промени, които могат да се случат в парламента. Решението, което взех, от една страна беше лесно, защото беше логичната следваща стъпка в политическото ми развитие. От друга страна си давах сметка за усилията, времето и ангажиментите, които ще ми отнеме кампанията, а аз съм човек, който не само говори, но обича да довежда нещата докрай. В този момент имах и едноседмично бебе, едно от големите ми притеснения беше, че ще лиша семейството си от нужното внимание. За решението ми натежа това, че искам моите деца да живеят в една по-добра среда от тази, в която живея аз.
