„Напуснах България по съвсем лични причини, но от позициите на натрупания житейски опит преценявам, че случилото ми се в личен план е било неизбежно на фона на случилото сe и продължаващо да се случва в България.

Просто съдбата на моето разпаднало се семейство е преповтарянe на историята на Елин-Пелиновите Гераци 100 години по-късно. Заселих се в Швейцария, където ценностната система (трудолюбие, честност, толерантност, скромност) съответства в най-голяма степен на ценностната система, в която аз съм израснала и възпитавана.

Справих се сравнително за кратко време, тъй като в България съм завършила езикова гимназия. С цел започване на работа като икономист ми се наложи да завърша и тукашно допълнително тригодишно професионално образование, което обаче по степен беше по-ниско от придобитото ми в България висше икономическо образование. Едва след 10 години трудов стаж получих тукашно признаване на българскатa ми диплома за висше образование.

За мен чужбина вече е България. Там нямам никого. Пътувам като турист, спя на хотел. А и за местните там изглеждам чужда (а може би и неприемлива), когато на чист български език задавам сигурно странни въпроси. За мен „тук“ е Швейцария, а „там“ – България.

Когато ми се налага да пътувам, просто се разболявам от притеснения какво непредвидено ще ми се случи. А ми се налага да пътувам дотам, защото по чисто емоционални причини все още не мога да се реша да продам безкрайно запустялата „бяла спретната къщурка с две липи отпред“.

Да го кажем така: „пътуващите българи“ са се пренесли в N-измерното пространство, докато останалите в България са си останали триизмерни. Неразбирателството между тях е неизбежно – те просто имат различни възприятия за действителността.”

Източник: bulgaros.ovh