Темата за българите в чужбина е много тежка и болезнена за нашия народ. Имаме над два милиона сънародници, оставили дом, семейство и част от сърцето си в България, за да търсят някъде другаде по-добро образование, работа и живот. Но където и да се намират по света, те си остават българи – наши деца, родители, братя и сестри, приятели.

За съжаление отдавна изразът „българин в чужбина“ е станал нарицателен за човек, който върши черна работа. Повечето от първото поколение, което замина по една или друга причина наистина са така наречените с тази грозна дума „гастарбайтери“. Разбира се и сега има такива – които заминават без образование, без да знаят език, само с желание да спечелят пари. Слушаме за тях всеки ден – по медиите, на улицата. В повечето случаи с неприязън, с негативност, като приравняване с втора ръка хора. Но те работиха здраво (защото в чужбина мързелът и „тарикатлъкът“ не са на пиедестал) и постигнаха желаното – да изхранят и образоват децата си, пишат от bulgaros.ovh.

Но вече има и едни други българи, за които ние не знаем. Те не са известни, не се споменава за тях в медиите, защото при тях няма скандали, няма интриги. Това са успелите българи в чужбина. Те са покорили всеки един връх, във всяка една сфера на работа. Там, където се намират, те са оценени, известни, признати, а за нас – неизвестни. На нас – българите, останали тук ни е изключително необходимо да знаем за тях, защото те са нашият повод за гордост, нашият пример и промяна на статуквото, пише spisanie.to.

Знаете ли, например, че едни от най-уважаваните и търсени архитекти и инженери в САЩ са българи. Те строят мостове, мащабни градски проекти и дворци. Техните проекти са запечатани в облика на редица американски градове и с гордост можем да кажем: „Това го е направил българин! Невероятно е!“. Имаме и редица световно признати музиканти, покорили сцени, опери, театри и сърца в цял свят. Те просълзяват и изправят милиони хора на крака. Пеят, свирят и играят рамо до рамо с най-големите световни звезди, които също признават таланта им . Защото на запад човек не се бори за оцеляване, а е духовно извисен и умее да оценява хубавото изкуство и творците, които го създават.

Наистина е жалко, че толкова можещи българи не са в родината си и са намерили своето щастие някъде другаде. Повечето от тях искат да се завърнат в България, но няма да го направят, защото тук трудът им не е ценен. А това е една от основните потребности на човек. Молим се някой ден нещата да се оправят и те да се върнат.

А дотогава ни остава само да се радваме на успехите им и да им пожелаем да покоряват още по-високи върхове.