С наближаването на началото на преговорите за "Брекзит" най-трудната главоблъсканица, пред която е изправена Тереза Мей, е за съчетаване на необходимостта от споразумение за постоянен достъп до единния пазар на британския бизнес с настояването си за прекратяване на участието на Великобритания в свободно движение в ЕС. Формално погледнато, не е възможно да се разреши. Лидерите на ЕС последователно и ясно са заявявали, че Великобритания не може да има достъп до единния пазар без да приеме свободното движение.
Ако възстановяването на контрола на границите ни е толкова важно, ние ще трябва да се задоволим с една сделка за свободна търговия от извън единния пазар - като тези, които договориха Канада или Южна Корея (след 8 и 7 години дискусии съответно). Но Тереза Мей си мисли, че е намерил трети начин: подход сектор по сектор. Нейният план е Великобритания да напусне единния пазар ан блок, но да предоговори постоянен достъп до него при преференциални условия за някои ключови сектори на промишлеността във Великобритания като част от по-широко споразумение за свободна търговия.
Според тази визия тези сектори късметлии ще продължат да се ползват де факто с членството на единния пазар, но без да се изисква да бъдат обвързани от решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) . Проблемът е решен, си мисли нашият премиер. Получаваме нашите граници обратно, отърваваме се от компетентността на СЕС, и секторите, най-зависими от европейския пазар, продължават да работят в рамките на единния пазар без това, което не ни харесва. Просто. които не харесваме. Глупак. Миналата седмица Айвън Роджърс, бивш посланик на Великобритания в ЕС, заля със скептицизъм този план. Попитан дали Ангела Меркел и други лидери биха приели сделка сектор по сектор, лорд Айвън отговори: "Те казват, "добре, вие сега сте приели, че не сте част от общия пазар...но все още искате големи парчета от тортата и ги ядете". Хората казват, казвали са ми многократно през месеците и годините, че това не е предложение... [Меркел] и другите ще се съгласят, че няма да има сделки по сектори нито в единния пазар нито в митническия съюз." Един бърз поглед към механиката на подход на правителството сектор по сектор изглежда защитава преценката на лорд Айвън. Как може авиационната промишленост или финансовите услуги все още да са в рамките на единния пазар, без да са обвързани от съдебните решения на СЕС, които управляват този сектор? Ако ЕС настоява за свободно движение като условие за достъп до единния пазар, защо да те ще предлагат освобождаването на редица от най-важните отрасли в Обединеното кралство?
В изказванията си по този въпрос всеки лидер от ЕС е подчертавал наложителността на целостта на единния пазар. За да има стратегия, основана на не-вярването на основния принцип на това, което свързва страните-членки на ЕС заедно, е някъде между груб наивитет и халюцинация. Истината е, че сделка за "Брекзит" на база сектор по сектор е фантазия. Е, как е възможно Тереза Мей да си мисли, че тази фантазия може да се осъществи? Мисля, че отговорът се крие в нейното време като министър на вътрешните работи, и по-специално на уроците, които е научила от едно ключово договаряне с ЕС, с което тя беше ангажирана по своето време там.
Точката за решение беше създадена за нея от правителството на Тони Блеър през 2007 г. Член 36 от Договора от Лисабон даде на Великобритания (и Ирландия) правото да се откажат от всички мерки за полицията и наказателното правосъдие, договорени по силата на Договора от Маастрихт през 1992 г., преди СЕС да поеме юрисдикция от тях. На Великобритания бяха дадени 7 години (до юни 2014 г.), за да реши дали да се откаже от всички мерки, договорени между Маастрихт и Лисабон. От голямо значение е, че неучастието означаваше "сделка всичко или нищо". Но ако Великобритания реши да се откаже ан блок, тя би могла да се завърне към прилагане по избор на индивидуални мерки, които ние счетем, че са в наш национален интерес.
През 2014 г., министърът на вътрешните работи Тереза Мей уведоми Европейската комисия, че ние ще се откажем от всичките 130 мерки. Както се изрази тя навремето"нашия водещ принцип е, че ако няма ясна цел за европейското законодателство, не трябва да има европейско законодателство". В същото време тя поясни, че ние ще се стремим да се включим отново към 35 от 130-те мерки, които позволяват транс-европейско сътрудничество в области от съществено значение за сигурността на Великобритания: Европейската информационна система за съдимост, звената за финансово разузнаване, Рамката на трансфер на затворници и (въпреки че това е по отделно правно основание) Европейската заповед за арест. Извън едно или две процедурни "къси съединения" в Камарата на общините, Тереза Мей имаше успешното договаряне. И тя беше много доволна от себе си за това. Както писа във в. "Дейли Телеграф" през ноември 2014 г. :
"Много критици казваха, че след като се опитаме да се включим отново в 35 мерки, Европейската комисия и други страни-членки ще ни блокират, или ще ни принудят да се включим в по-голям брой от исканите от нас мерки. Но те грешаха: преговорите ни бяха успешни и ние си осигурихме споразумение ". Така че става дума за преговори, водени от Тереза Мей, в които Великобритания избра излизане от сътрудничеството на ЕС, последвано веднага от селективна повторно влизане за подбрани мерки, които са от основно значение за националните интереси на Великобритания.
И това сработи. Бинго. Най-големите преговори на Тереза Мей с ЕС бяха грандиозен успех на стратегията за подбиране, която тя сега използва при подхода си за "Брекзит". Така че това може да сработи отново, нали? Грешка. Стратегията на "излизане след подбор" работи с решението на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през 2014 г. по една проста причина: тя е създадена като сделка "излизане плюс подбиране" в самия Лисабонски договор. И е колосална грешка да се мисли, че същият подход може да сработи в случай на "Брекзит" - преговори с феноменално голяма сложност, които се играят на няколко шахматни дъски едновременно, където интересите на ЕС и Великобритания далече не са толкова просто подредени, и където решенията не са били договорени от съществуващите разпоредби на договора.
От всички направления на пожелателно мислене, които това правителство донесе в процеса по "Брекзит", тази е може би най-вредната. Зачеването на Brexit като податлив на избор сектор по сектор е на път да убеди майката на всички лобистки операции вътре в Уайтхол, доколкото всяка индустрия се стреми да направи своя случай да бъде един от малкото избрани. Това, само по себе си, ще бъде огромно главоболие. Но по-важното е, че това е подход, който има точно нулев шанс за успех, подхранван от фалшива аналогия с най-големия момент от преговори на Тереза Мей с ЕС преди три години.
Вслушайте се през следващите няколко месеца за звука на разбиващия се с трясък върху скалите план на Великобритания за "Брекзит", с министър-председателя на кормилото, която е убедена, че може да повторя този трик чак до момента, в който лодката започне да потъва. ...............
Автор на коментара във в. "Телеграф" е Стюарт Ууд, учен от факултета за управление "Блаватник" на Оксфордския университет, който е бил съветник на Гордън Браун и Ед Милибанд.
