Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Великобритания иска 150 млрд. евро компенсация от ЕС заради Брекзит

Разделянето на активите ще е голям проблем при развода между Лондон и Брюксел

Публикувана: 16 Feb 2017 17:52
Обновена: 28 Nov 2024 21:36
Прочетена: 3717
Великобритания иска 150 млрд. евро компенсация от ЕС заради Брекзит

Великобритания ще поиска компенсация от над 150 млрд. евро от активите на Европейския съюз, за да компенсира загубите от Brexit, съобщава The Times. Ходът на властите в Лондон е в отговор на претенциите на Брюксел за дължими десетки милиарди евро, пишат от "Economic.bg".

ЕС чрез своя главен преговарящ за Brexit Мишел Барние вече подготвя списък с 60 млрд. евро британски задължения, включващи разходи, поети като ангажимент от Великобритания преди проведения през миналия юни референдум, които Обединеното кралство ще трябва изплати, след като официално напусне Съюза през 2019 г. Британските власти обаче изготвят свой собствен списък на финансовите активи на ЕС, като правителството смята, че има право на значителен дял от досегашните общи европейски активи.

Задълженията вероятно ще включват неплатени текущи задължения, направени преди референдума, парични средства, имущество и възстановими заеми. Базираната в Брюксел изследователска група Bruegel вече направи първи оценки на мащаба на тези активи, които според нея са за около 152.5 млрд. евро.

Обединеното кралство изяви желание за компенсация след като бившият посланик на Великобритания в Брюксел Сър Айвън Роджърс предупреди, че ЕС ще поиска 50 млрд. евро от Лондон заради Brexit. По думите на Роджърс Brexit е взривил „бомба“ в бюджета на Съюза, който ще се стреми да си възстанови загубите от Великобритания.Впоследствие сумата набъбна до 60 млрд. евро.

Обединеното кралство, което е вторият най-голям нетен платец в ЕС, се надява да си върне поне 20 млрд. евро. „Предполагам, че ще има различни акции за активите и пасивите“, заявява един от авторите на доклада Жолт Дарваш.

„Една от причините за това е, че по отношение на задълженията, които са били договорени от всички страни-членки, но и относно активите, би било погрешно да се отнасяме към Великобритания по същия начин като към Хърватия, която е само била член в продължение само на няколко години“, обясни той.

Въпросът „ще бъде основен приоритет в дневния ред на правителството“, заяви депутатът от консерваторите Сър Дезмънд Суейн.

„Преди да уточним бъдещите отношения, трябва да обсъдим кой ще вземе основната част от активите. Това ще отнеме дълго време и не особено хармонични дискусии. Ще видим кой ще надделее“, посочи Суейн.     

 
Назад