Димитър Кърнев е роден на 3 януари 1974 г. в София. Бил е китарист на група „Импулс”, работил е и със „Сленг”, Ани Лозанова и др. популярни родни изпълнители. През 1999 г. основава бандата D2. Кърнев е основен композитор и автор на най-големите хитове на групата като „Не мога да спра да те обичам”, „Ледено момиче” и др. През 2006 г. Дичо напуска формированието, а на негово място е привлечен Деян Каменов. Заедно с него те записват албума “6” в студиото на барабаниста на легендите Guns ‘N Roses Мат Соръм, намиращо се в Лос Анджелис.

Потърсихме го във връзка с предстоящия концерт на групата в Лондон, който ще се състои на 28-ми февруари в известния на всички ни клуб „Scala”. От „Новини Лондон“ сме медийни партньори на събитието и заставаме плътно зад подобен тип събития в английската столица.

- Как се стигна до концерта, който ще се състои на 28-ми февруари в Лондон?

- Ние не идваме в Лондон за първи път. Идвали сме в английската столица през 2002 година. Посрещането беше супер топло тога­ва. Вярно, от този период насам минаха много години, с нас се случиха доста неща. Концер­тът ни тук е част от случващото се с нас напо­следък. А именно – започнахме да осъщест­вяваме редица, най-често клубни концерти, които лятото се преместиха в най-готините заведения по родното Черноморие. Сега, в края на декември, направихме зимно турне, което премина, без преувеличение, с феноме­нален успех във всички клубове в България. Имаше такива с рекорд по посещаемост. Аз лично никога не съм виждал толкова хора в тези места. И съвсем естествено дойде пока­ната от Джей (бел. ред. организаторът Джей Ботев от Divacomm International).

- Какви са очакванията ви от публиката в английската столица?

- Още когато ни поканиха да гостуваме в клуб „Скала“ аз изразих своите опасения, или по-скоро подозрения, че публиката на Острова ще иска да чуе само старите ни песни и евентуално да ни видят в някакъв по-стар състав, което в момента на нас не ни е възможно. Той обаче беше категоричен и ни каза – защо мислите така, много хора харес­ват и новите ви неща.

- Какво да очакват българите в Лондон, а и не само те, от концерта ви тук?

- Ние имаме традиция, която спазваме при концертите си от доста време насам. Защото искаме да дадем на публиката това, което заслужава. Затова всеки, който дойде на концерта ни задължително ще чуе първо най-големите ни хитове, та са сто процента част от програмата. Ние знаем, че хората ис­кат да ги чуят, от първото до последното, и се стараем да им угодим, стари, нови песни...И, разбира се, най-новите ни парчета от албума „6“, който правихме в Лос Анджелис, както и от „Феникс“...Изобщо Д2 на живо е нещо, което, вярно е, че съм пристрастен - не бива да се пропуска.

- Искате да кажете, че хората ще чуят старите ви песни и любими свои хитове още от времето, когато фронтмен на групата беше Дичо, в изпълнение на но­вия ви вокал Дидо?

- Да, но това е нещо, което отдавна се ха­ресва много в България. Искам обаче да видя, и то с интерес реакциите на нашите сънарод­ници, които са в Лондон от доста време. Дали ще го харесат и изобщо как ще го приемат. Според мен има защо.

- Каква е разликата между Дичо и сегаш­ния ви певец Дидо?

- Ами Дичо е с много красив и нежен глас, много експресивен на сцена. Това са хубавите неща, лошите няма да ги споменавам. Дидо е интелигентен и от много хубаво, образовано семейство, с мая и възпитание. Родителите му са много млади, между другото, и се зани­мават с атомна енергетика. Има и много лич­ни качества - изглежда убийствено на сцена, желан е от доста фирми за лице. Дидо всъщ­ност е нашият път към европейско развитие.

- Напоследък в Лондон наблюдаваме заси­лен интерес откъм гостуване на извест­ни и големи родни поп и рок изпълните­ли. Графа, Остава, Стенли вече идваха. Като че ли поп фолк партитата на Ос­трова, които иначе преди се бяха пре­върнали в нещо като притегателна сила за нашенците, вече отстъпиха на заден план. Защо според вас е така?

- Това мен може само да ме радва. Не знам на какво се дължи тази тенденция, честно ка­зано, но вярвам, че и ние можем да постиг­нем невероятни резултати в Лондон и дори да отбележим рекорд по посещаемост, както го направихме в България. Смятам, че тази тенденция, за която говорите, е един естест­вен етап в развитието на хората. Не става въ­прос само за музикантите, всеки се развива със своя темп и това, че в този момент хората искат да чуят хубава българска музика и ние сме тук, за да им я дадем, не виждам нищо по хубаво от това.

- Вие имате ли приятели в чужбина? За­познат ли сте с техите потребности, вкусове?

- Бих могъл да кажа, че един от двамата ми най-добри приятели живее от близо 12 години в Щатите. Първо беше в Лос Андже­лис, сега е в Ню Йорк. Уважавам избора на хората, които го правят, но аз за себе си съм избрал да остана в България. То по-скоро за мен е нещо като нишката на живота, някак­си моята съдба ме остави тук. А съдбата на хората, които ще видим в Лондон ги е отвела там. Имам приятели в английската столи­ца, впрочем, някои от тях се върнаха, други са си там. Според мен обаче, ако българин oтиде в чужбина и усети, че това е неговото място, значи това е така. Обаче, ако не се слу­чи така, и носталгията се оказва по-силна в цялата палитра от емоции, няма нищо лошо в това да се върне. Стига обаче да знае и тук какво ще прави. Защото както тук, така и на­всякъде никой не те чака с отворени обятия. Навсякъде, дори и да се върнеш в родната си страна, се оказва, че трябва да извоюваш по­зициите си наново. Според мен животът вече навсякъде не е лесен, но пък е един и е пре­красен. И от нас зависи да изберем къде ще го живеем.

- Как би надъхал читателите ни да дой­дат на концерта на Д2?

- Аз се казвам Митко Кърнев, създател съм на една от най-добрите български гру­пи – Д2, също и автор на всичките й парчета. Най-сърдечно ви каня на може би най-до­брия рок концерт, на който сте присъствали на българска група досега в Лондон.