Джеф Ханкок, преподавател в Станфорд, обичал да дава на своите студенти нестандартни задачи, които да разработват вкъщи, разказва "Би Би Си", цитирани от "Офнюз". През 2008 г., Ханкок влиза в спор със свой ученик относно живота онлайн и спира интернета за 48 часа, за да обсъдят последствията. Година по-късно преподавателят отново се опитал да направи същия експеримент.
"Когато дадох задачата, цял един випуск направо се изправи на бунт", разказва Хенкок, който изучава психологическите и социалните процеси, участващи в онлайн комуникацията. "Студентите категорично заявиха, че задачата е невъзможна и несправедлива", добавя той.
Те заявили, че ако прекарат само два дена офлайн, няма да могат да завършат работата си за други предмети, ще разрушат социалния си живот и ще притеснят своите приятели и семейство, че нещо ужасно се е случило с тях. Ханкок е трябвало да анулира задачата и да се откаже да я дава отново.
"Това беше едва през 2009 година! Днес мобилният свят присъства навсякъде и дори не знам какво ще направят студентите, ако ги помоля да изпълнят задачата", казва той. "Сигурно ще ме докладват на ректора на университета."
Но с нашия „aways online” начин на живот, въпросът е интригуващ повече от всякога: какво би станало, ако интернет спре за един ден?
През 1995 г., по-малко от 1% от населението на света е било онлайн. интернет се е използвал най-вече от хората на Запад. 20 години по-късно повече от 3,5 млрд хора имат връзка с интернет - почти половината от всички хора на планетата и техният брой расте със скорост от около 10 души в секунда.
Според Центъра за изследване Пю (Pew Research Centre), една пета от всички американци казват, че използват интернет почти постоянно, а 73% казват, че го използвате поне веднъж дневно. Резултатите във Великобритания са сходни: проучване от 2016 установи, че почти 90% от възрастните казват, че са използвали интернет през последните три месеца. За много хора е почти невъзможно да си представят живота без интернет.
"Един от най-големите проблеми с интернет днес е, че хората го приемат за даденост. Те все още не разбират степента, в която сме допуснали това да проникне в почти всеки аспект от живота ни", коментира Уилям Дътън (William Dutton) от Мичиганския държавен университет , който е автор на книгата „Общество и Интернет”. "Те дори не мислят за възможността да нямат достъп до онлайн света”.
Оказа се, че загубата на достъп до интернет за няколко дни ще накара хората да свършат задачите, с които изостават. "Обществото извършва всички дейности по същия начин, както преди интернет да стане факт, но с два или три дни закъснение", заявява Скот Борг (Scott Borg), който е водещ в изследователски екип. "Икономиката е създадена, за да се справи с това, което губи през почивните дни".
В някои случаи, спирането на интернет за кратко време може дори да увеличи производителността. В друго проучване Борг и колегите му анализирали какво ще стане, ако една компания претърпи срив на интернет доставянето за четири часа или повече. Вместо да си да не правят нищо и да чакат, служителите направили неща, които обикновено оставяли настрана. Резултатът е бил добър тласък за бизнеса. "Ние шеговито предположихме на всяка компания да изключва компютрите си в продължение на няколко часа всеки месец и да кара хората да вършат задачите, които отлагат. Така ще има цялостна полза за производителността", казва Борг. "Не виждам причина защо това да не се прилага също и при икономиката".
Но интернет не е безопасен. На теория, информацията, която пазим онлайн може да ни бъде отнета за части от секундата. Кибератаките вече са ежедневна заплаха. Злонамерени хакери биха могли да доведат интернет до застой чрез освобождаване на софтуер, който е агресивно насочен към слаби места на рутерите - устройства, които изпращат интернет трафик. Изключването на домейн сървърите също ще доведе до масивно прекъсване, блокиране на уеб сайтове и т.н.
Повредата на дълбоководните кабели, които носят огромни обеми от интернет трафика между континентите също ще доведе до значителни смущения, като изключат една част на света, от друга. Тези кабели могат да не са лесни мишени за нападателите, но те понякога са повреждат и случайно. През 2008 г. хората в Близкия Изток, Индия и Югоизточна Азия са били жертви на големи интернет прекъсвания на три отделни случая, когато подводни кабели бяха нарязани или разместени.
Някои правителства също имат "ключове", които могат ефективно да изключат интернета в тяхната страна. Египет е направил това по време на Арабското въстанието през 2011 г., за да направи по-трудно протестиращите да координират дейността си. Турция и Иран също са изключвали интернет свързаността по време на протестите. И американските сенатори са предложили създаването на „ключ” в САЩ, като средство за защита на страната от кибератака.
Изграждане на такъв "ключ" обаче не е лесно. Колкото по-голяма и по-развита е страната, толкова по-трудно е да се прекъсне напълно интернет - там има твърде много връзки между мрежите както вътре, така и извън националните граници.
