Нека Ви споделя моите лични впечатления от живота зад граница, от гледната точка на един обикновен българин:

Впечатление 1:

Аз лично не разнасям пица и не сервирам кафе. Не, че има нещо лошо в това. Дори напротив! По-добре да разнасям пица в чужбина, отколкото "5-ички" (или други наркотици) в квартала. Или пък жена ми "да духа" на околовръстното за 10 лв. Понякога ми се иска да разнасям пица, просто от интерес, но смятам сегашната си работа за полезна. Занимавам се с трафик на хора. По-скоро с превенцията на това престъпление и по-специално - "трафик на хора с цел трудова експлоатация".

Работата ми е тясно свързана с институции, с правозащитни организации, с хора, понякога с медии. А такова нещо "трудова експлоатация", според разбиранията на българските институции, в т.ч. и на посолствата ни в чужбина, на територията на България - няма. Дали?!

Същите тези институции, това установих лично през м. ноември 2016 на среща с Националната комисия за трафик на хора в София, дори не са наясно как да го дефинират и определят.

Ако това се дефинира по стандартите, по които аз определям в работата си има ли или няма такова престъпление и преизчислено през данните на НСИ, то около 82% от работещите по трудово правоотношение в България биха били жертви на трудова експлоатация.

Това в Европа се наказва със затвор!

Това поставям като Причина номер 1 за емиграцията на хората. Тук, това се нарича още и "Модерно робство".

Впечатление 2:

Според данни на CoMensha (националния координационен център за жертви на трафик на хора в Холандия) всяка 10-та доказана жертва на това престъпление е български гражданин. И, не - не говоря за проституция - говоря за всички форми на трафик на хора (сексуална, криминална, трудова, домашна и др. експлоатации).

България държи 1-во място като държава източник на жертви на трафик на хора в Европа. Вече няколко години. Такива са статистиките и на Интерпол и на ILO (International Labour Organisation).

Впечатление 3:

В горепосочената класация попадат основно новодошли българи, без значение на тяхната етническа принадлежност, образованост, възраст. По лично мое мнение, това "завидно" 1-во място България държи, понеже българинът вече е прекалено свикнал на унижения от работодатели и "важни клечки", че не му прави чак такова впечатление.

Свикнал е да търпи, че бачка а не му плащат.

Свикнал е да търпи, че "шефовете" го юркат и обиждат, понеже е на работа.

Свикнал е да изпълнява безпрекословно непрофесионалните прищевки и извращения на "шефа", за да не бъде уволнен. Свикнал е да работи като вол, а да тъне в задължения и нищета.

Впечатление 4:

Преди няколко години, инцидентно се наложи да се занимавам с проект за привличане на преки инвестиции в България. (За пояснение - занимавах се с икономически дейности преди работата си с трафика на хора). Тогава и нагледно видях статистиките - преките инвестиции в България са по-малко (или почти еднакви) от изпратените пари от българи зад граница на своите близки в страната...

Впечатление 5:

Обкръжението ми от българи тук е такова, че се гордея с техните постижения. Някои са банкери, направили и собствени фирми за финансови консултации. Друг има частно българско училище и учи българчетата в чужбина на български. Трети са адвокати. Четвърти са служители на важни институции като OPWC, ESA. Имам познат, който е служител в акселератор за юридически иновации (може би единствен по рода си в света). Пети работят на завидни позиции в емблематични фирми като Adidas, Akzo Nobel, Shell, Danone и пр. Шести е уважаван лекар - онколог. Седми е зъболекар... И още, и още...

И всички тези българи живеят в един не чак толкова голям град, може би с размери близки до Варна. Сега си представете колко големи и малки градове има по света. Представете си, че по официални данни около 30% от населението е в чужбина (по неофициални, може би и много повече) и това са трудоспособни, здрави и компетентни българи. И нито един от тези българи в чужбина не е постигнал това по пътя на ширещите се в България шуробаджанащина и унижение, а с цената на труд, упоритост и уважение към околните! Не в България, а в чужбина.

Източник: webcafe.bg