Темата за имиграцията винаги е чувствителна и обвързана с емоционални аргументи, безпочвени заключения и съмнителни спекулации. От изминалите месеци след британския референдум за членството на страната в ЕС насам тези фактори са налице повече от всякога. Това твърди Джонатан Портс, експерт по имиграционните въпроси, който публикува интересна статия, в която разби най-големите митове за ситуацията след 23 юни.
Имиграцията, или по-конкретно възможността за свободно придвижване на чужденци от различни държави на ЕС към Великобритания в търсене на работа и по-добър живот, без съмнение е един от факторите, подтикнали толкова голям процент от британските граждани да гласуват за „Брекзит” на референдума. Впоследствие възможността за ограничаване свободното придвижване на хора стана и един от основните принципи на премиера Тереза Мей, който ще бъде ключов по време на преговорите с Брюксел. Въпреки това, или именно поради този факт, през последните няколко месеца се появиха множество спекулации относно бъдещето на имигрантите, които вече живеят във Великобритания, както и възможността на други да се преселят на Острова, за да учат и да работят.
Според Портс, когато обвържем въпроса за имиграцията и „Брекзит”, това са митовете, които трябва да бъдат разбити:
Заблуда №1: „Дори и да се сложи край на свободното придвижване на хора, няма начин да се намали имиграцията”.
Всъщност през следващите две години се очаква миграцията откъм ЕС да спадне поради няколко причини:
1. Дори и преди референдума, а особено след него, нивата на безработица във Великобритания стават все по-големи. Междувременно в много от останалите държави членки на ЕС се случва точно обратното. Това означава, че хората, които мигрират в търсене на работа, няма да бъдат толкова привлечени от Великобритания, колкото от други страни с по-ниски нива на безработица.
2. Сривът на британската валута не е нещо, което привлича нови имигранти. Често преди да се насочат към дадена държава, където да се преместят да живеят и работят, те изчисляват колко биха взимали в чуждата страна спрямо това, което взимат в родината си. Обръщайки валутата, напоследък резултатът не е много хубав.
3. „Брекзит” вече се отразява на икономическия растеж и безработицата в страната. Много чуждестранни компании се изтеглят от Лондон, лишавайки хиляди хора от работа, а потенциалните инвеститори няма да посмеят да заложат на британската столица през следващите няколко години. За повечето хора, желаещи да мигрират някъде, ключов фактор е възможността за намиране на работа. А щом британските граждани имат затруднения, за мигрантите ще бъде в пъти по-трудно.
4. Към всички тези икономически причини няма как да не бъдат добавени и психологическите. След референдума настъпи период на несигурност както за британците, така и за чужденците. Все още не е напълно ясно какво точно ще означава този „Брекзит” за гражданите на страната и за имигрантите в нея, което не е привлекателно за новопристигнали жители. Повечето мигранти от ЕС планират, търсят по-спокоен живот, по-добре платена работа и най-вече сигурност. Вместо това в момента има бум на расистките престъпления и чувство сред мигрантите, че вече не са добре дошли на Острова.
Тези фактори разбиват мита, че няма да се намалят нивата на имиграция след „Брекзит” на пух и прах.
Заблуда №2: „Правителството няма дори да обмисли австралийската точкова система, предложена от кампанията за „Брекзит”.
Това е абсолютен мит, защото всъщност Правителството все още няма никакъв план, а само няколко идеи, които се разглеждат и обмислят. Една от тях е именно системата, според която във Великобритания да бъдат приемани само чужденци, отговарящи на определени критерии (умения, образование, сфера на дейност, заплащане и т.н.). Тази идея се отнася както за мигранти от Европейската икономическа зона, идващи на Острова с цел работа, така и за такива извън нея. Често тази система е описвана като „австралийска”, защото е сходна с тази в Австралия, а и в много други държави.
Ясно е, че подобна точкова система ще се отнася до разрешителни за работа, тоест който бъде допуснат – трябва да е с цел работна дейност, с която ще допринася за икономиката на страната. Не е ясно обаче дали ще бъде въведена и какви ще бъдат критериите около нея. Опциите, които е възможно властите да обмислят, са в две насоки:
1. Трябва ли новата система ще бъде по-облекчена за хората от Европейската икономическа зона? Трябва ли те да бъдат изцяло освободени от системата и да продължат да се придвижват свободно? Трябва ли всички хора, които не са граждани на Великобритания, да бъдат третирани като равни пред системата? Ще има ли изключения за гражданите на Ирландия?
2. Новата система либерална ли ще бъде, с допускане на повече мигранти с добри умения от страни извън Европейската икономическа зона, като същевременно се намалят нивата на миграция от ЕС? Или ще бъде ограничителна, като ще се цели намаляване на нетната миграция до десетки хиляди?
Заблуда №3: „Ако сложи край на свободното придвижване на хора, Великобритания ще си върне контрола на границите”.
Контролът на имиграцията не означава контрол над границите. За момента, поне според Джонатан Портс, въвеждането на визи за граждани на страни от Европейската икономическа зона звучи нелепо. Тази промяна ще затрудни значително търговията, пътуването и туризма за тези граждани, а и за британците, които вероятно ще трябва да преглътнат реципрочните мерки, които ще бъдат въведени. Това ще означава, че гражданите на Европейския съюз и Европейската икономическа зона, които споделят един континент с Великобритания, ще бъдат третирани по-лошо, отколкото американци и австралийци, които не се нуждаят от визи.
Документите на граждани на страни от Европейската икономическа зона вече се проверяват по-подробно при влизане в границите на страната и се очаква това да продължи да се случва. Може да се случи да им бъде отказан достъп до страната, но само при определени обстоятелства (същото важи и за британските граждани в чужбина). Това означава, че граничният контрол над това колко и какви граждани на Европейската икономическа зона могат да влязат и да работят във Великобритания фактически няма да важи за границата при повечето случаи, тъй като там правилата са други.
Заблуда №4: „За да спрем европейските мигранти, които влизат „през задната врата”, трябва да затегнем граничния контрол откъм Ирландия”.
Портс задава логичен въпрос: „Защо му е притрябвало на някой мигрант, който планира да работи и живее легално във Великобритания, да преминава през Дъблин, когато може просто да прелети до „Станстед”?
Той смята, че вероятно ще има проблеми с мигранти, идващи откъм Ирландия, но просто няма как да се контролира изцяло границата с нея. Достатъчно трудно ще бъде контролирането на легалните стоки (в случай че Великобритания напусне единния пазар), което е много по-приоритетен проблем.
Заблуда №5: „Ако Великобритания забрани свободното придвижване на хора, това означава, че в страната ще имигрират само висококвалифицираните имигранти, които властите искат.”
Политици и общественици, които активно защитаваха идеята за „Брекзит” преди референдума, използваха като един от най-силните си аргументи именно това твърдение. Те смятат (или поне се опитват да ни накарат да мислим), че ако Великобритания въведе строги ограничения върху имиграцията откъм ЕС, резултатът ще бъде редуцирането на неспособни, нискоквалифицирани и нископлатени хора, като на тяхно място ще идват повече способни и квалифицирани кадри. Според тях по този начин е възможно дори броят на тези хора да нарасне, за сметка на онези, които са „по-ниско качество”.
Портс обаче смята, че това е една от най-големите заблуди за „Брекзит” и имиграцията. Според него просто няма как да бъде изобретена перфектната селективна система или дори нещо, което е близко до такава. Представата, че британците ще могат да вникнат по такъв начин в имиграционната система, че да си отберат онези хора, които притежават знанията и уменията, от които те имат нужда, е просто фантазия.
Политиците, прокламиращи на висок глас тази идея, забравят още един факт. Че миграцията не зависи само от избора на Великобритания, но и от този на мигрантите. Дори и британците да успеят да измислят система, която да подбира най-качествените кадри, може би след подобни действия и несигурност в страната такива просто няма да имат желание да дойдат в нея, още по-малко да се заселят завинаги. Подобна система е бюрократична, отблъскваща и ограничаваща идващите още преди да са стъпили на британска земя.
Заключението на Портс е, че броят на мигрантите от желаната „класа” не само ще намалее, но и ще спадне катастрофално.
