Работата със сигурност не е най-важното нещо в живота ни, но е факт, че заема огромна част от ежедневието ни. Независимо дали ни се иска, или не, така работи системата. Ето защо е изключително важно не да обичаме, а поне да харесваме това, което правим, и да се чувстваме добре от него. В противен случай просто си губим времето, макар и да изкарваме пари.

Често човек се заробва дотолкова в работното си ежедневие, че забравя да помисли за себе си. Имаме склонност да се оплакваме на близките си от нещата, които не ни харесват, но да нямаме смелостта да се изправим срещу тях и да ги променим. Това много често се отнася за работата ни и за това как се каним да я напуснем и отлагаме за всеки следващ понеделник. Как да разберем, че е дошъл моментът, в който трябва да си тръгнем? Като следим за тези признаци:

1. Всяка сутрин се будим със свит стомах, без апетит и с шеговити самоубийствени мисли.

Заслужаваме ли да започваме деня си с негативни мисли, да нямаме желание да станем от леглото и да си представяме колко ужасни часове ни очакват? Тръгнем ли от вкъщи с подобни мисли, няма как да ни провърви през деня. Това е най-явният знак, че работата ни не само не ни прави щастливи, но и вгорчава живота ни и трябва да се насочим към друга.

2. Не се чувстваме оценени на работното си място.

Работим извънредно, работим старателно, работим много и все не е достатъчно. Колкото повече се чувстваме като роби и се примиряваме с това, толкова по-добре е за началника ни, който няма нищо против да има послушни работливи пчелички. Ако не ни насърчават поне с окуражаващи и мили думи, един ден мотивацията ни просто ще се изпари през прозореца. Никой не заслужава това.

3. Липсват ни предизвикателства и развитие.

Човек винаги влага повече сърце и старание в работата си тогава, когато пред него има предизвикателство – нещо, което не е правил досега и от което ще се поучи. Важно е в една работа да има градивност, да бъде приятно динамична и понякога да ни изкарва от комфортната ни зона, за да не спираме да се самоусъвършенстваме. Когато се чувстваме като роботи, които правят абсолютно едно и също пет дни в седмицата и което дори не ни е интересно – няма смисъл да продължаваме.

4. Не можем да понасяме колегите си.

Разбирателството е в основата на всеки добър екип, който постига високи резултати. Ако го няма, няма да върви и самата работа. Не е нужно да сме първи приятели с хората, с които работим, но е важно поне да се разбираме, уважаваме и изслушваме с тях. Да има добра комуникация, да се шегуваме помежду си и просто ежедневието ни да минава по-леко, когато сме в тяхната компания. Ако обаче сме попаднали в гнездо на оси, където всеки се бори за лидерска позиция и повишение, без да се интересува кого ще стъпче по пътя към върха, мястото ни не е там.

5. Не ни харесва самото естество на работата ни.

Често се случва човек да започне дадена работа от необходимост и с течение на времето тя да му допадне. Още по-често обаче се случва обратното. Да мразиш това, с което се занимаваш, е ежедневна агония, на която никой не трябва да се подлага. Важно е да преценим дали това, което работим, ни удовлетворява, дали се чувстваме добре и най-вече дали няма професия, която би ни паснала повече. Ако има, трябва да последваме нея и да не се отказваме, докато не постигнем целта си.

6.  Шефът не ни уважава и си позволява своеволия.

Дори да харесваме работата си, да се чувстваме добре от нея и да се разбираме с колегите си, едно от най-важните неща е отношението на работодателя ни към самите нас. Не е необходимо да сме приятели с него, а просто да има връзка, основана на взаимно уважение и коректност. Когато ни унижават на работното място, бавят заплатите ни с месеци и не ги дават в пълен размер, експлоатират ни и ни карат да се чувстваме като подчинени, които нямат права – време е да си ходим.

7. Работим на дадено място от много години, а стоим на една и съща позиция и с непроменена заплата.

Ако сме се задържали на определена работа с години и смятаме, че се справяме отлично и сме добри служители, а мечтаното повишение на пост или заплата така и не идва, проблемът е или в самите нас, или в работодателя ни. Може би не влагаме всичко от себе си, защото всъщност искаме да работим нещо друго, а може би просто не ни оценяват. И в двата случая решението е само едно – да напуснем.