Нови правила за работа в страните от Общността, страните по споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария са в сила от 2017, напомнят от Главна инспекция по труда. Институцията публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство, с които трябва да се съобразяват работодатели, изпращащи работници и служители на работа в тези държави.
Информацията може да бъде намерена в рубриката „За работодатели и работещи“, подрубрика „Работа на български граждани в чужбина“ на адрес: http://www.gli.government.bg/page.php?c=56&d=2755.
От началото на 2017 г. у нас също действат нови правила, които целят по-добра защита на трудовите права на наши работници и служители, изпратени от български работодател на работа в страна от ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Обнародваният и в Държавен вестник регламент ( промени в Кодекса на труда, обнародвани в последния брой на Държавен вестник за 2016 г. - 105 бр. и наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НСРКИРСРПУ), издадена на базата на промените в КТ, обнародвана в бр. 2 на Държавен вестник от 2017 г.) гарантира, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Преди промените, минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни.
Правилата ясно разграничават двете хипотези за работа в чужбина - командироване и изпращане от предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР). При командироването, работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България. За целта двете страни трябва да сключат споразумение за изменение на трудовия договор. Задължителните клаузи в споразумението за командироване е договаряне на характера и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута.
