Българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, на 5 януари. Празникът затваря цикъла на т.н. "мръсни дни", започващи от 25 декември. Те са наричани така, защото според преданието Иисус Христос все още не е получил Светото Кръщение. На днешния ден в църквата се отслужва Велик водосвет, който се смята за най-тържественият в годината. Хората взимат от водата и носят по домовете си, за да ги поръсят с вода и да прогонят злите демони.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. Ако на 5 януари вечерта звездите са ярки, ще се родят хубави агънца. Ако на Попова Коледа. На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем и младите момчета влизат в реката, за да го търсят.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Обредната трапеза на Кръстовден е постна. На този ден имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
