Хенри Родригес е баща на 3-годишно момченце на име Арън. Той обаче се отличава от останалите родители с нещо, което всички нормални хора биха нарекли "странно". Вложил е близо 30,000 британски лири в лицеви операции, за да може да прилича изцяло на Червения череп - нацистки суперзлодей от комиксите на "Марвъл", предаде "Метро".

Хенри прекарал последните 7 години в обсебване от мисълта за промяна. Той толкова много харесвал врага на Капитан Америка от вселената на "Марвъл", че направил драстични промени във външния си вид. Татуирал си очите в черен цвят, поставил импланти на главата си, разрязал носа си и боядисал лицето си в червено. 

Трансформациите на Хенри започнали малко след запознанството му с Емилио Гонзалес, който е специалист по татуирането и екстремната хирургия по всички части на тялото. Той практикува нелегално, тъй като е напуснал медицинския университет, в който е следвал.

"Започнах този проект преди около 7 години", споделя Хенри. "Исках да се превърна в този невероятен герой от комиксите, защото буквално му се възхищавам откакто съм малък. Мисля, че с него много си приличаме по характер и начин на поведение. Що се отнася до външния вид, винаги ми е допадала тази уникална форма, екстровертността му и неговата уникалност."

Хенри уточнява, че не е нацист, въпреки тази черта на Червения череп. 

"Важно е да заяви, че единственото нещо, по което не си приличам с него, е нацистката идеология", споделя той.

Хирургът на Хенри разкрива, че всички модификации по лицето му са отнели близо 130 часа. Започнали са с татуиране на очите му в черно и поставяне на два импланта под кожата му, което е отнело около 2 години, тъй като се прави във фази. Имплантите били поставени по средата на челото му и в зоната на веждите. След още две години били сложени и тези в бузите му, за да бъдат по-изпъкнали. След това продължили с ампутация на носа и промяна във формата на ушите. Последният етап бил разрязване на езика. 

Хенри споделя, че външният му вид действително предизвиква множество негативни реакции, но това не го вълнува. За него е важно, че синът му го приема такъв, какъвто е, и не се страхува от него.