Има само няколко места в света – особено във Великобритания- които остават толкова изолирани, толкова недостъпни, че твоето пътешествие натам може да бъде хвърлено на вятъра.
Сейнт Килда е едно от онези редки местенца. Намира се на40 мили западно от Атлантика до едно друго недостъпно и отдалечено място – Норт Уист – архипелагът намиращ се в Шотландия е най-отдалеченото място по крайбрежието на Великобритания.
Толкова е отдалечено, че дори не се показва на картата, толкова малко, че е заличено и от картата на Европа или на света. Също така е дом напризрачен град. Хирта, основният остров на Сейнт Килда, и единственият обитаем от групата четири острова, е бил изоставен от жителите си през 1930 година. Това е било краят на една ера: последният жител на Сейнт Килда почина тази година. Сега селото е в ръцете на Националния тръст за Шотландия, за да бъде опазен като исторически резерват. Единственият начин да се стигне до там е с лодка.
Но всеки моряк знае, че океанът си има своето мнение по въпроса. Често пътешествието до там може да бъде отложено заради лошо време. Когато стигнете все пак до там, ще видите наредени в редичка чудесни бели къщи, все едно застинали във времето. Отдалеч изглежда така сякаш има живот в тях. Но няма. Изолираността на архипелага никога не е спирало посетителите. Хора са преминавали през там и преди 7 хиляди години,има следи от Бронзовата ера. Има и древно гробище. Викингите са минали през там 9-ти и 10-ти век, оставяйки след себе си следи. През17-ти век – островът бил обитаван от180 души, имало три храма. Смята се, че тук са живеели християнки монаси.
Тук е и домът на милиони птици, заради близостта на водата. Те, за съжаление, са в опасност.
Заради намаляването на храната и промяната на климата, цифрата им е намаляла с 90 % през последните 15 години. В момента малкото останало от тях се хранят предимно с риба. Тук, идвайки до Хилта, можете да видите и другата полза от изолацията на това място. Изградени са модерни военни сгради, които включват комуникационен център и казарма, всички ограничени за любопитни погледи. Това само подпомага мистериозността на острова. Но няма нищо толкова странно колкото изоставеното село. Изглежда доста голямо. Има повече от 40 каменни жилища.
Избуяла е трева навсякъде. Има остатъци от руини, които придават и малко романтика на това място. Да обработваш тази земя е било трудно, със сигурност. Дори лова в морето е било препятствие, истинско предизвикателство. Ловували са се и птици, но те стояли на острова само през половината година, а през остатъка от времето? Но , все пак, тези хора намерили начин да оцелеят. Заровили са домовете си наполовина в земята, за да им бъде по-топло. Гледали са крави и овце. Животните също са спели при тях и това спомагало за по-топъл дом. Усилията на обитателите на това място приключили през 1930 година. Тогава те написали писмо до британското правителство с молба да ги настанят на друго място. Само някои се колебаели, но в крайна сметка подписали молбата. Днес, ако видите това местенце – ще почувствате колко завършено изглежда все пак то. Само, изоставено, но някако цялостно в изолацията си. Въпреки че е извън всички карти, то винаги ще съществува.
