През февруари 1999 година журналист, пишещ за „Таймс ъф Индиа” съобщава, че е видял за кратко Леонард Коен в евтин мотел в Мумбай. Канадският певец, автор на песни и поет, „магически се материализирал” в лобито на хотела в черен костюм на Армани, сива блуза и незапалена цигара между пръстите си. Живеел в хотела от няколко дни и служителите на тази дупка нямали и представа кой е техният гост. „Бащата на тъгата” ,както го наричаха, почина миналата седмица, на 82 години, в дома си в Лос Анджелис.
Но как се озовал в Индия? Шест години след като прекара време в Зен Будистски манастир в Калифорния и три години след като стана монах, Коен , на 64, се борил с остра депресия. Избягал в Мумбай, за да стане ученик на духовен водач, след като прочел негова книга. Фен на Коен, живеещ в града, прочел статията и започнал да преследва певеца. Ратеш Матур, банкер, се обадил на десетки хотели и открил, че Коен живее в ниско тарифен хотел в пренаселен квартал. Той решил да се пробва и пристигнал на място. „От рецепцията ме свързаха със стаята му. Помолих го да се видим. Той каза, че е пристигнал в Индия,за да медитира и че трябва да уважавам личното му пространство. Помолих го само за един автограф, а той ми отговори да оставя дисковете на рецепцията и да дойда за тях по-късно”, спомня си 49-годишният мъж. Минути след като банкерът се насочил към вратата, Коен подписал сидито и го извикал. „Нека поговорим”, му казал. Двамата се качили до стаята на певеца, която била дом за изпълнителя за около година вече по това време. Било малка стая, с килим на земята, бюро и легло, притиснато до земята. Дървен климатик и огледало заемали доста от другата стена. На бюрото имало касетофон и касетки с индийска музика. Говорили близо 2 часа. Коен му казал да слуша Едит Пиаф и Рей Чарлз,неговите любими певци. Индиецът му казал, че харесва алтернативната рок банда РЕМ. „Харесвам Майкъл Стайп (вокала на групата), но съм изкарал повече време с теб, отколкото с него”, споделил му Коен и двамата избухнали в смях.
В своя временен дом, Коен спазвал строг график. Всяка сутрин напускал хотела, облечен в западни дрехи и ходил в продължение на миля през трафика и блъскащите се хора, просяци и непрестанни бибипкания на коли. Така стигал до гуруто си. Рамеш Балсекел бил 81-годишен пенсионер и учител по хинду философия. Учил преди това в лондонско бизнес училище и работил в индийска банка. Живеел в апартамент с изглед към водата, където се срещал със своите ученици и разговарял с тях с часове, за да им отговаря на различни въпроси, които ги притесняват. Мег Раян също е ходила при него. В неговия апартамент, Коен се борил с депресията и дълбоко разстройство. Оставял обувките си отпред, сядал на земята и се присъединявал към многобройните ученици. Повечето от тях били чужденци. След чаша чай, Коен се отдавал и на плуване в местен басейн. Там често срещал фенове. През остатъка от деня просто си седял сам, медитирайки, рисувайки,пишейки и четейки. Както си продължавали дните, Коен и Мартур станали приятели. Посещавали арт фестивали, магазини за музика, традиционни ресторанти.
Дори след като се прибрал, Коен поддържал връзки с приятелите си от Индия. Гуруто му починал след кратко заболяване на 92 години, през 2009 година. Коен се върнал още веднъж в Мумбай. Дори изпратил на свой приятел билет за негов концерт. След като се върнал от Индия, Коен много пъти споделял пред приятели, че Индия го спасила от тъгата и депресията.
източник: Би Би Си
