Едва ли има родител, който да не се е сблъсквал със ситуация, в която детето му категорично да заяви, че не желае повече да ходи на детска градина. Със сигурност ви звучи доста познато следната сцена, която като майка на 5-годишно хлапе, съм длъжна да ви споделя - още със ставането си от сън мъникът остроумно отбелязва, че няма никакво намерение да ходи където и да било, да не говорим пък ако това място е... детската градина. Започва се с плахи увещания от наша страна, които отсрещната посреща с впечатляваща твърдост на характера. Следва леко повишаване на тона, примесено с небрежно строга родителска интонация. Да, ама без успех. И на това малкият инат отвръща с подобаващо грандиозен удар – рев.
Въпреки опитите от страна на мама или тате, да успокои и убеди малчугана, че там, сред своите връстници и приятели, ще се чувства добре, ще му е интересно и забавно, ще научи много нови неща, ще играе и т.н., товпечатляващо поръдлажава да държи на своята позиция. В много от случаите, при една подобно разиграла се „драма”, родителите вдигат ръце, и оставят малкия на грижите на баба или дядо. Ако ли няма на кого да поверят детето, все някак намират временен изход от положението. Но от там насетне какво трябва да направият, за да се справя с проблема. За да помогнем на детето си и да разберем какво в действителност го мъчи, на първо време трябва да си отговорим на въпроса: Защо?
Изяснявайки си причините за отявленото му нежелание да ходи на детска градина, ние ще намерим адекватен и правилен подход за намиране на успешен изход от ситуацията. Защо и какво плаши или вреди на желанието на малкия човек да ходи на детска градина? За да разберем, само една златна повеля може да ни помогне да намерим верния отговор на въпроса, а именно: Говорете! Говорете, говорете, говорете. Говерете с детето, говорете с учителките, говорете с другите родители, говорете с детския психолог.
1. Говорете с детето. Първата стъпка, която трябва да предприемете в един такъв момент, е да говорите не с друг, а с Негово величество – детето. Ако то вика и е изпаднало в истерия, ако плаче и не спира да настоява на своето, в никакъв случай не си позволявайте да му повишавате тон. Успокойте го с мили думи, усмихнете се и с нежна интуация го помолете да ви обясни причината за своето нежелание. Ако е трябва, прегърнете разстроения малчуган, целунете го по бузката и му споделете, че искате да знае какво го мъчи. Това ще успокои и предразположите мъника да говори с вас. Вслушайте се внимателно в думите му. Някои от причините му могат да ви се сторят странни и нелепи – от типа на “много спим”, “карат ме да ям супа”, но други ще ви обезпокоята – като например – „Стефчо ме удря”. Въпреки това, дори и в най-обикновеното нежелание на детето да не иска да яде супа, може да се крие нещо нередно. Затова обърнете внимание на абсолютно всичко, което детето ви казва, без да пренебрегвате и най-незначително звучащия повод, и се заемете с изпълнението на втората стъпка...
2. Говорете с учителките. Отидете в детската градина и настоятелно поискайте да се срещнете първо с едната, после и с другата учителка. Споделете факторите, които детето ви е споменало като повод за нежеланието си да ходи на детска градина, опишете им цялата ситуация, буйното му и твърдо отхвърляне на вашите молби, и ги попитайте дали всичко това, което описва детето им, е вярно. Разговаряйте с тях със спокоен, но сериозен тон. Бъдете настоятелни в желанието си да извлечете максимално по-голяма информация от всяка една от учителките.
3. Говорете с други родители. Не подминавйте възможността да говорите и с други родители на деца от групата на вашето дете. Нека те да ви споделят как се чувства тяхното дете, когато ходи на детска градина, колко голямо е желанието му, с което ходи то там, дали е проявявало или проявява подобно на вашето дете поведение и отношение, какво е мнението му към учителките и т.н. С колкото повече родители успеете да се срещнете и говорите, толкова по-голяма е вероятността да ви се изяснят причините, които могат да разстройват психиката на вашето дете.
4. Потърсете детски психолог. Ако откриете наличието на конкретен проблем у детето си, който да възпира желанието му за детска градина, не се срамувайте да се доверите на компетентността и прифесионализма на детския психолог. Заведете детето при него и обсъдете заедно всичко, което го тревожи, притеснява, безспокои и предизвиква у него негативни емоции в детската градина. Опитният детски психолог ще намери най-бързо и лесно верния подход, съобразен с индивидуалността и темперамента на детето, за да стигне до разковничето на пробелема, а от там нататък и до намиране на правилния път към неговото разрешаване.
