„За какво мислите?“​Това е поздравът, с който „Фейсбук“ посреща своите 1,7 милиарда посетители всеки ден. Също така е въпросът, който мъчи мозъците на хиляди психиатри и съветници, а и това е въпросът, който инстинктивно питаме нашите приятели и близки.

Нашата дейност в социалните мрежи може да даде невероятно богата информация – и понякога неподозирана от нас самите – за нашето емоционално и психическо състояние. Ето защо няма нищо чудно в това, че специалистите по ментално здраве изследват как могат да използват тези сигнали, за да вземат този „Емоционален импулс“ на индивидите, общностите,нациите и дори цели раси и видове. Това е една от темите, която ще бъде обсъждана на специална конференция, организирана от Би Би Си.

Какво казва социалната мрежа за нас?

Типовете публикации, които правим и колко често ги правим казват много за това кои сме и какво се случва в нашия живот, и всикчо това живее в думите, които използваме. Проучване сред 555 потребители във „Фейсбук“ в Америка разкрива, че екстровертите повече споделят за свои социални дейности и активности и ежедневен живот и го правят често.

Хората с ниско самочувствие имат склонността да публикуват повече за своя интимен партньор, невротичните индивиди разчитат на „Фейсбук“, за да привлекат внимание, докато тези с нарцистични наклонности имат навика да използват статусите си, за да преувеличават своите постижения, диети, режими, професионални успехи. Друго проучване показва, че хората, които публикуват повече селфита са по-нарцистични и психопатични, а тези, коити обработват много снимките си - най-вероятно крият комплекси.

Използваме ли „фейсбук“ за терапия?

На всеки от нас, на който се е случвало да публикува гневно посвещение или туит за скъсване в 3 сутринта, знае, че в тези ни дейности има и самотерапия.

Но дали, когато се оплакваме публично от нашите проблеми – това ни помага? Центърът за ментално здраве в Мексико сити явно смята така и дори е започнало кампания, която призовава гражданите да не разкриват тревогите си във „Фейсбук“, защото това е лош начин да спестят пари за терапия.

Но всъщност, това би могло да ни помогне.Вече има дори разработена програма, чрез  която статуси, подсказващи склонност за самоубийство биха могли да бъдат маркирани с червен флаг. Компютърната програма използва като ориентир няколко ключови думи и фрази.

Това води до заключението, че при малко по-съвършен софтуер, той би могъл да подава сигнал за тревога дори на членовете на семейството или личния лекар при потенциална опасност. Някои онлайн общности дори разпознават свързани със самоубийството постове и са организирали мрежа от доброволци, които да помагтат на отчаяните хора. И въпреки наличието на много тролове, все повече стават хората, които наистина искат да подадат ръка на непознат в нужда. Липсата на дейност в социалните мрежи също може да подскаже за проблем с психичното здраве.

Ако например някой сравнително активен човек е спрял да контактува със своите приятели и чат дружки.

Така че, следващият път когато сърфират из социалните мрежи, замислете макар и само за минута, какво четете и споделяте. Може да се окаже много по-важно, отколкото мислите.