Според легендата тиквата на Хелоуин е свързана с историята на един селянин на име Джак Ковача или Стиснатия Джак и оттам тиквеният фенер се нарича Джак-о-лантърн (jack-o'-lantern) или Светещият Джак. Тази легенда вероятно е дала името на фенерите, направени от големи зеленчуци – първоначално репи, а по-късно – тикви. Символиката им е да плашат лошите духове, които излизат в нощта на Вси светии. Всеки, който напуска дома си, трябва да носи такъв фенер, както и да окачи един пред къщата си, за да не влизат злите сили вътре. Ако все пак някоя влезе, идва ред на подкупването й със сладкиши – trick or treat.

А ето я и самата легенда:

Джак живеел в едно ирландско село преди много, много години. Всички го познавали като пияница, мошеник и хитрец, който можел да надхитри дори самия Дявол. Тъй като Дяволът имал уши навсякъде, той разбрал за Джак и решил да провери дали наистина е толкова хитър. Една късна вечер Джак се прибирал през полето към къщи, пиян както винаги. Както се влачел по пътя, изведнъж се спънал в нещо. Огледал го на лунната светлина и се оказало, че е човешко тяло с ужасна мъртвешка гримаса на лицето. Това бил самият Дявол. Джак мигновено изтрезнял и се уплашил, че това е последният му час.

Преди Дяволът да каже нещо, хитрецът Джак го изпреварил, като му предложил сделка – да му даде душата си в замяна на едно последно пиене в местната кръчма. Сделката изглеждала добра и Дяволът се съгласил, дори казал, че ще почерпи - искал да види как Джак ще се измъкне от това положение. В кръчмата Джак погълнал огромно количество бира, като за последно. Когато дошло време да се плаща, Дяволът се зачудил откъде да вземе пари. Джак възкликнал: "Нали си Дявол! Защо не се превърнеш в сребърна монета? Така ще платим за бирата, а после ще си възвърнеш формата."

Хитрецът Джак успял да убеди Дявола. Когато обаче той се трансформирал, Джак бързо взел монетата и я пъхнал в джоба си. Там имало малко разпятие и Дяволът загубил всичките си сили – вече не можел да си върне формата. Започнал да се моли на Джак, а той му казал, че ще го пусне, ако му даде още десет години живот. Унизен, Дяволът се съгласил. Десетте години минали, както минавали една след друга чашите бира пред Джак. Дяволът го намерил отново и вече бил решен да го отведе в Ада. Джак изглеждал примирен, но отново имал последно желание – ябълка от близкото дърво. Той обаче не можел да се покатери и помолил Дявола да го направи. В момента, в който Дяволът се покатерил, Джак забил в земята под дървото няколко разпятия и Дяволът за втори път бил в капан. Джак му казал, че ще го пусне, само ако Дяволът му обещае, че никога няма да вземе душата му в Ада. Ядосан от глупавото си положение, Дяволът нямал избор и се съгласил.

Годините минавали. Ето, че дошъл смъртният час на Джак. Той се отправил към вратите на Рая, но Свети Петър не го пуснал вътре – мошеник, пияница и абсолютен грешник нямал място там. Отчаян, Джак отишъл пред вратите на Ада. Там обаче и Дяволът го върнал – обещанието си било обещание, той не можел да вземе душата му. Все пак Дяволът се смилил над Джак и му дал един горящ въглен. Джак го сложил в една куха ряпа – неговата любима храна, докато бил жив. Оттогава до края на света Джак е обречен да се скита в нищото, нито в Рая, нито в Ада, между доброто и злото, само с един фенер от ряпа, който да му свети.