Рейчъл се събужда и изпива една чаша от нещо като отрова, която тя чувства като купчина от игли. И те се стичат надолу по нейното гърло, може да почувства как нараняват кожата й, оставяйки след себе си дълбоки червени рани и нещо, което щипе много. По-късно през деня, подобни болезнени капки падат от небето. В местния център за забавление и отдих тя гледа как хората се къпят в тази отрова. Изглежда да се забавляват. Не, това не е някаква алтернативна реалност. Това е света на Рейчъл Уоруик, която е алергична към вода, разказана от Би Би Си. Това е свят, в който не съществува такова нещо като отпускаща баня или приятно топване в морето, или да изпиеш чаша разхлаждаща вода. „Тези неща са моят ад’, казва тя.
Всеки контакт с вода, от какъвто и да е вид, дори потта й, причиняват на Рейчъл болка или сърбеж, които продължават с часове. „Все едно съм избягала маратон, чувствам се наистина уморена и постоянно трябва да намеря начин как да се спася от заобикалящата ме вода”, споделя жената. „Това е ужасно и ме кара да се чувствам много тъжна”, споделя още Рейчъл. Не е просто неприятно. Чудно е въобще как тя живее. Как оцелява?Само си помислете всеки ден колко често имаме досег до вода, независимо дали я пием, къпем или просто ни вали дъжд. Най-малкото 60 % от тялото ни е вода. И ако всички ние живеем благодарение на водата, Рейчъл трябва да живее въпреки нея.
Защото все пак не може да не пие вода, примерно, нали? „Когато срещна хора, винаги са супер изненадани и ме питат как ям, какво пия. Как се къпя? Просто преглъщам болката и продължавам напред”, разказва Рейчъл. Още от началото, тази диагноза е била нещо шокиращо за учените,защото организмът реагира така остро на нещо, което е живително за него.Все едно са фъстъци или прах. Най-ранната теория за това заболяване е обяснявала, че тя се причинява от химикали, които мъртвите клетки на кожата отделяли при досег с водата. Други предполагат , че самата вода прави странна реакция с кожата, при която се отделят токсини, карайки имунната ни система да реагира. Но да третираш кожата си , с цел да премахнеш тези отрови прави положението още по-зле. Но когато се премахне напълно горния слой на кожата, организмът реагира напълно нормално. Каквото и да е причината- това е опустошителна диагноза, която може да съсипе живота ти. „Имам пациенти, които са изпитвали уртикария за 40 дни и им искаше да се гръмнат”, разказва специалистът по алергии Маркъс Маурер. Страданията могат да причинят безпокойство, притеснение и ниско самочувствие, причинено от постоянното чувство на сърбеж. „По отношение на качеството на живот – това е едно от най-неприятните заболявания, коментира докторът. Рейчъл била на 12 години, когато й открили заболяването.
„Моят доктор чу какво изпитвам и бързо ме диагностицира. Радвам се, че бързо откри проблема”, разказва тя. Не е била изпратена за тестове. Стандартният начин за установяване е да се държи кожата мокра за половин час, за да се види какво се случва. „Но ако ме поставят на такова мъчение, това ще е ужасно за моето заболяване – така ми каза лекарят”, спомня си още жената. И докато как да оцелееш не е чак толкова големият проблем - да издържиш всекидневното чувство на дискомфорт е друго нещо. Например, зимата, когато вали наистина много. Тогава Рейчъл не може да излезе от дома си. За всекидневните дейности като къпането, съпругът на Рейчъл, който е и неин гледач – й помага. Къпе се един път на седмица. За да не се поти , носи леки дрехи и избягва упражнения. Пие много мляко, за да не ожаднява,защото реакцията е по-различна, отколкото с вода. За такава мистериозна болест – търсенето на лек е все още голямо предизвикателство. Засега просто се дават мощни анти-хистамини. Доктор Маурер например разказва, че един от неговите пациенти реагирал остро на потта си. Не можел да тича за автобуса, без да получи остра реакция. Дори не можел да преподава лекции пред студентите си, защото и най-малкото вълнение, заради което може да се изпоти –го карали да се чувства много зле. Дал му лекарство за астма omalizumab, което само за седмица го накарал да се чувства по-добре. Това е безопасно и ефективно, но има и една уловка.Засега не е позволена употребата му при уртикария, защото не е доказан ефекта му сред голям брой изследвани.
Така че, на Рейчъл само й остава да чака. Да чака все отнякъде да излезе решение на проблема или поне това лекарство да бъде разрешено. А какво ще направи първо, когато оздравее? Веднага ще се топне в голям басейн с вода и ще танцува под дъжда!
РЕПОРТАЖ НА БИ БИ СИ, ПУБЛИКУВАН ВЪВ ВЕСТНИК "НОВИНИ ЛОНДОН". ОЩЕ ТАКИВА ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ ПРОЧЕТЕТЕ В ХАРТИЕНОТО НИ ИЗДАНИЕ.
