За 87 години, почти всеки ден, един влак излиза и се връща в Лондон. Той напуска специална гара близо до Ватерло, построена специално за линията и нейните пътници. Пътешествието, продължаващо 23 мили, което няма спирки след напускането на британската столица, отнема 40 минути. По време на своя път до финалната дестинация, пътниците наблюдават прекрасния пейзаж на Уестминстър, Ричмънд Парк и Хемптън Коурт - да, няма грешка – разбрали сте правилно - пътят е специално избран заради своя успокояващ характер. Обикновено, дали пътниците, возещи се на влака, ще бъдат спокойни - не е най-важното за железопътните компании. Но това не е нормална железопътна линия. Много от пътниците на нея могат да бъдат наистина разстроени. Другите - тези, които пътниците обичат или са обичали някога - да бъдат мъртви. Тяхната дестинация - гробището. За годините от 1854 до 1941 -ва, железопътната линия Некрополис Лондон е била най-зловещата, странна железница в британската история. Тя пренасяла мъртъвците на Лондон до гробището в Броукууд, близо до Уъркинг, в Съри, гробището, построено около железопътната линия. Смята се, че влакът е пренесъл близо 2 хиляди трупа за година. Също така транспортирало семействата и приятелите им.
"Гостите" можели да тръгнат заедно с техните близки в 11,40 сутринта, да присъстват на погребението, да присъстват на помен и после да се върнат със същия влак, като се приберат в Лондон в 3,30 следобед. Да съчетаеш скръбта и ефикасността всъщност може да се сметна и за доста притеснително решение. "Смятам че не е редно", казва свещеник, свидетелствайки пред общинските съветници през 1842 година. Но хората просто свикват с това, разказва историкът Джон Кларк, който е написал книга за зловещия влак. По време на своето проучване, Кларк казва, че е питал една от ЖП компаниите дали имат снимки на труповете. От там попитали: "Не, защо да имаме?". За хората, които са работил там, това не е било нещо необикновено.
Когато било предложено влакът да транспортира пътници и техните мъртви близки - това предложение е изглеждало нормално. Критици обаче недоволства, че влакът е твърде механичен, твърде студен - за подобна деликатна работа. Също така казвали, че влаковете, които транспортират трупове, после ще возят и живи хора - подобен микс изглежда странен и дори опасен, и нехигиеничен. Затова и този влак бил посветен единствено на превозването на трупове към гробището. Други казвали, че това ще доведе до смесването на социални класи. Били направени отделни вагони за бедните и богатите, като подобно разделение е имало в много британски влакове. Но дори факта, че банкерът и ковачът ще пътуват заедно, в един влак, е била супер шокираща. Така е било и с гробището - то не е било разделено по класи и материално състояние, а по религии - агликанците били разделени от християните.
И въпреки многото критики, правителството е започнало работа по своя проект. По средата на 19-ти век, лондонските гробища били прекалено претъпкани. И тъй като населението растяло, почти се удвоило от 1801 до 1851 година, ситуацията се влошила. Всяка година, Лондон погребвала 50 хиляди, но местата за погребване останали 300 акра. Това се стигнало до доста неприятни моменти, когато се изравяли погребани отпреди, за се положат в земята "новите мъртъвци". Само тези, които можели да си позволят да отделят малко повече пари, можели да си позволят "местенце" в най-известното гробище на Лондон като Highgate Cemetery. Така се спасявали от опасността да бъдат кремирани или изровени, когато починат.
В крайна сметка, Парламентът закрил гробищата във вътрешната част на Лондон и започнало да отваря такива в покрайнините. Тогава, земята била зелена. И била евтина. И имало много пространство. Brookwood Cemetery било голямо 1,500 акра, в сравнение с 218 акра вътре в Лондон. Кръстен „Лондон Некрополи” - то било най-голямото съществуващо по това време и неслучайно се превърнало в една тъжна атракция. Единственият проблем пред лондонските управници било само как да се стигне до него. Известно време били използвани коне и каруци, но това причинявало страшно много неудобство, а и отнемало много време, твърде много време. Така била построена и ЖП линията, а зловещата и тъжна нейна гара стои и до днес там. Сега се казва Северна гара.
