Протестите на служителите в сектор „Сигурност“ на МВР продължават вече седмици. Хиляди униформени излязха на улицата в знак на негодувание заради орязаните социални придобивки, блокираха "Орлов мост" и площада пред Народното събрание. Потърсихме председателят на Синдинаклния алианс „Сигурност“ Галентин Грозев, за коментар по темата, която в последните дни вълнува българите не само в родната им страна, но и по цял свят.

-Здравейте, г-н Грозев. Как се стигна до спонтанните протести на полицаите?

-На първо място това са поредните протести в сектор „Сигурност“, които целят не само да обърнат вниманието на обществото към проблемите в него, но и да ги решат.

-За какви проблеми говорим?

-Има три групи проблеми, които седят пред този сектор. Първата от тях касае очакванията на държавата за по-голяма ефективност от гледна точка на изразходването на средствата. Тоест – намаляване на разходите, грубо казано. Втората е свързана със самото общество, което иска по-висока ефективност. Метафорично казано това може да се обясни така – ако отидем на ресторант, не ни интересува как изглежда кухнята, важно е обслужването да е адекватно на заплащането. На трето място, разбира се, са интересите на служителите. Ако пак се върнем към примера с ресторанта, на тях трябва да им се предоставят подходящи условия, за да осигурят услугата, която се очаква от тях. И ето, че идваме до момента, в който тези три различни групи, имащи различни очаквания, се обединяват около общото виждане, че са необходими реформи тук и сега. И повдът за това споделено общо разбиране на тези антагонистични представи за това какво трябва да се случва в МВР, беше един нескопосано направен опит да ни се отрежат социалните придобивки и то по много груб начин. Той беше извършен от финансовия министър със заключителни наредби и разпоредби в Законопроекта за държавния бюджет с цел да промени условията във всички социални пакети в службите по сигурността, в армията, разузнаването и включително в МВР.

-Какви трябваше да бъдат промените в социалните пакети на МВР?

-Ограничаване на социалните продобивки. Това означава, буквално приравняване на служителите на МВР към всички останали държавни работници. Това е един изключително груб подход на финансово дисциплиниране, при който изобщо не се отчитат възможностите на системата да се справи с това предизвикателство. За това и ние излязохме на протести, нямаше начин да не го направим.

-Към настоящия момент нещо от тези неща променило ли се е?

-Не, нищо. Както се казва, дадоха на заден ход и предложиха да оттеглят тези промени в Законопроекта за държавния бюджет. Сега сме на етап – начало на обсъждането за бъдещи  реформи в системата на МВР в рамките на Законопроект за изменение и допълнение към Закона за МВР, където им е мястото. Какъвто, впрочем вече има внесен, но отлежава с месеци.

-Първият ви протест беше най-многоброен. В последните дни обаче, имаше доста по-малко хора?

-Вярно е, че във вторник и отчасти в сряда някои от колегите не бяха уведомили съответните общини, както е по законите в България, за предстоящите си прояви. Това беше раздухано до последна степен от същите тези хора, които преди години обикаляха по улиците на София без да искат от никого разрешение. В какво ли не ни обвиниха – в дестабилизация, преврат, бунт, погром...Какво ли не. Разбира се, нито едно от тези бомбастични заключения не е вярно. Ние просто защитихме нашите синдикални, социални и най-вече професионални права. Включително защитихме и сигурността на държавата.

-Какво имате предвид?

-Орязването на този социален пакет доведе до внезапно напускане, съвсем закономерно, на голяма част от служителите в Министерството на вътрешните работи, както и в други служби, разбира се. След обещанието от страна на правителството тези промени да бъдат оттеглени, в момента много колеги останаха в режим на изчакване да видят какво ще се случи с будното желание да реагират при първия неприятен знак, като си подадат заявление за напускане. А това, естествено ще затрудни много изпълнението на нашите дейности, що се отнася до полиция. А и не забравяйте, че Югоизточната граница на Европа я пазим ние. Освен Гърция, другите сме ние. Така че отслабването на защитата чисто физически откъм брой хора, които биха могли да бъдат ангажирани с охраната й, ще отекна чак до Англия. Тъй като хората, които спираме сега да влизат, ще могат съвсем спокойно да го направят и да стигнат много по-навътре в Европа. И съответно, всеки може да си представи, че ще стане все по-трудно да бъдат удържани да стигнат до така наречените богати държави в Европейския съюз. Като имаме предвид тази геополитическа конструкция, ние си даваме сметка, че не можем туко така да променяме нещата в една консервативна система, каквато е сигурността. В същото време обаче, споделяме усещането, което го има във всички останали групи от обществото – дали ще бъдат официални или не, че в тази система е крайно време да се направи реформа.

-Как виждате вие тази реформа? От къде трябва да се започне?

- Аз виждам началото й от завършване на вече започнатите административни и пенсионни реформи. Те в момента текат в системата ни.

-По-конкретно?

-Кратко казано, в системата на МВР наскоро всички полицейски служители бяха приравнени до едни и същи условия, независимо от това какъв беше харакрерът на труда им – дали са от така наречените административни работници, или са такива, които имат пряка, непосредствена заплаха за живота си като полицаи, пожарникари, граничари, експерти, които се занимават с огледи, разследващи полицаи и тн. Беше направен опит да се разделят тези две групи служители спрямо риска им за живот, но реално работата беше оставена да се свърши от самата тази, същата администрация. Тя самата не прояви никакво желание за реформи и в момента дойде време от друго място да се поиска те да се случат. Защото ние ги искаме. Най-просто казано, нашето желание е да се отдели административната част на МВР от „служителите на терен“, които работят с граждани, които са подложени на ежедневен риск за живота и здравето, което не може да бъде избегнато. Ще предложим редица от специфичини мерки, защото имаме желание веднъж завинаги да решим този проблем. Защото това е поредният опит на държавата да преструктурира системата в една посока, която да е по-демократична, но много от хората, които в момента са в МВР са там още от преди 1989 година. Други пък ги е страх от промяната и са свикнали със сегашната ситуация. За това сега е времето и шансът с този нескопосан опит на министър Горанов да променя условията без да е запознат с нищо, ние да вземем някаква инициатива и да проведем преговори с държавата. За да може системата наистина реално да започне да се реформира. А не както е до сега – да се сменят табелките на дирекциите, което не води до повишаване на ефективността.

- Смятате ли, че ако се приложат реформите, които вие предлагате тя ще се повиши действително?

-Ако това се случи, ние ще се успокоим като служители за нашия социален пакет. Държавата ще се успокои за по-правилното изразходване на бюджета. И най-важното – хората ще са по-добре. А те са най-важният елемент, на практика. Защото реформата означава по-добро използване на ресурсите, което в момента няма как да се случи. Дори министърът да успокои служителите, гражданите ще останат недоволни. Имаме и други предложения, които звучат малко по-революционерско, може би, за България. Като, например, търсене на отговорност на висши отговорни служители от страна на обществото, дори да се стигне, ако е възможно до избор от страна на гражданите кой да заема дадени отговорни постове...Смятаме, че обществото има пълното право, след като дава толкова много пари, и да изисква. В крайна сметка парите ги дават хората, държавата само ги администрира.

-Споменахте, че голяма част от служителите на МВР буквално са със заявлението за напускане в джоба си. Какво е мнението ви за заповедта на Румяна Бъчварва за наказване на тези служители, които участват в протестите?

-Аз виждам тази заповед като един опит да се балансират изявите на колегите. Защото ето, в понеделник и вторник част от тях бяха твърде емоционални и аз лично мога да кажа, че ги подкрепям. Остър дразнител предполага остра реакция. Разбира се, малко по-късно колегите се върнаха към обичайния си разумен подход. Така че тази заповед изигра своята роля. Лично аз се надявам, че няма да се прекрачва границат на добрия тон и няма да се предприемат такива драстични мерки. Освен ако, разбира се, не се окаже, че има извършено някакво сериозно нарушение. Но аз лично съм присъствал на тези протести и мога да кажа, че никой не е направил нищо лошо. Нито е чупил, нито е обиждал, нито по някакъв начин извършвал престъпление. Просто хората се събраха да изразят становището си. И не го изразиха дори бурно, а чрез мълчание. Което мисля, един път за 25 години, е абсолютно допустимо. И то на едно кръстовище, а не в цялата страна.

- Ще има ли още протести?

-Да. Още в четвъртък. Трябва да се знае, че ние няма да се откажем, докато нещо не се промени.