Изминаха три месеца от историческия референдум, на който гражданите решиха съдбата на Великобритания и я поведоха в неизвестна посока на индивидуализъм извън Европейския съюз. Три месеца, в които ситуацията не се изяснява, дори напротив – става все по-сложна. Страната се намира в странно положение, в което дори формалните преговори около развода не са започнали, а въпросите около бъдещето й се множат с всеки изминал ден.
 

„Брекзит” означава „Брекзит”, каза просто и ясно Тереза Мей малко след назначаването си на мястото на Дейвид Камерън като премиер на Великобритания, но в интерес на истината жителите на страната все още нямат ни най-малка представа какъв е смисълът на тези думи. Мей обеща да постигне сигурна сделка, която да гарантира спокойствие на британските граждани относно свободното им придвижване, и в същото време достатъчно добри условия, свързани с обмяната на стоки и услуги.

Едно обаче е сигурно – когато разговорите между британските лидери и ЕС започнат, доминиращите теми ще бъдат две, добре познати от кампаниите преди референдума: търговията и имиграцията. Обещанията, дадени преди 23 юни, вероятно ще отстъпят пред реалността и ще разберем дали Великобритания може да има всичко и без да е в общността – да търгува свободно с останалите страни членки и в същото време да наложи достатъчно добър контрол на границите си както за бежанци, така и за европейски имигранти. Все още обаче не е ясно кое от двете ще бъде приоритет за преговарящите от британската страна, тъй като Мей отказва да коментира конкретни неща около преговорите, преди те да са започнали. Нищо не е ясно, затова хората си задават множество въпроси…

„Твърд Брекзит” или „Мек Брекзит”?

Все още няма точна дефиниция на нито един от тези термини, които започнаха масово да се използват от анализатори през последния месец. Простичко казано, те се отнасят до това по какъв начин Великобритания ще прекъсне връзката си с ЕС по време на преговорите и доколко е готова на отстъпки.

При осъществяване на екстремния вариант за „твърд Брекзит”, Великобритания ще откаже да прави каквито и да било компромиси, свързани със свободното придвижване на хора, достъпа до единния пазар на ЕС и търговията с други държави членки. При това положение британските лидери нямат да считат 27-те страни членки на ЕС като привилегировани заради доскорошните партньорски отношения, а ще ги третират като всички останали извън общността, спрямо правилата на Световната търговска организация. Това означава, че преди да бъде сключена окончателната търговска сделка, търгуването между Великобритания и останалите държави членки ще става по нови правила, тарифи и ограничения, които всяка от тях ще въведе индивидуално.

Другата страна на монетата обаче е „мекият Брекзит”, който обещава спокойни, мирни и приятелски преговори, по време на които Великобритания и ЕС ще си правят известни взаимни отстъпки – например достъп до единния пазар за първите срещу картбланш за свободно придвижване за вторите.
Стил Норвегия, стил Канада или собствен стил?

Няколко водещи държави, които не са членки на Европейския съюз, през годините са изградили индивидуални отношения с Брюксел, които могат да са модел и за Великобритания. Например Норвегия, която е избрала да има пълен достъп до единния пазар, а в замяна да предоставя финансова подкрепа и да се съобразява със законите на ЕС. Общността предоставя търговски привилегии на страната, а тя, на свой ред, приема граждани от страните членки да живеят и работят там, според закона за свободното придвижване. 

Подобна сделка за момента обаче не е привлекателна за Великобритания. От „Даунинг стрийт” неведнъж споменават, че едно от най-важните неща около излизането от ЕС ще бъде въвеждането на контрол над имиграцията и по-ограничени правила за свободно придвижване, тъй като голям процент от британските граждани избраха „Брекзит” именно затова.

Друг пример за успешен модел е Канада, която е сключила сделка за частичен достъп до единния пазар, без да се ангажира със задълженията, които имат Норвегия и Швейцария. Това звучи добре, смятат анализатори, но Тереза Мей е категорична, че не иска половинчати сделки, а пълни привилегии и най-доброто за бъдещето на страната.

Тук е моментът за едно уточнение – „достъп до” и „членство в” единния пазар на ЕС често се използват като синоними, но всъщност са две различни неща. Всички 28 държави членки на ЕС са пълноправни членове на единния пазар, който им предоставя възможност да търгуват една с друга спрямо четири фактора: свободно придвижване на стоки, услуги, капитал и хора. От друга страна имаме Европейска икономическа зона, която обединява ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Според правилата на ЕИЗ, тези три държави имат почти пълен достъп до единния пазар на ЕС, но в замяна имат задължения към него, свързани основно със свободното придвижване на хора. 

Сделка като тази би била изгодна за търговията на Великобритания, но ако бъде избран сценарий за „твърд Брекзит”, със сигурност отпада и ще се стигне до индивидуален стил.

Каква ще бъде съдбата на имигрантите – въвеждане на визи или разрешителни за работа?

Правителството вече даде обещание, че една от най-съществените промени, свързани с облика на Великобритания след развода с ЕС, ще бъде свързана с ограничаване броя на имигрантите. Как това ще се случи обаче, остава загадка. 

По време на кампанията преди референдума, защитниците на идеята за излизане от ЕС настояваха за въвеждане на точкова система, подобна на тази в Австралия. Това означава всички потенциални имигранти да бъдат приемани в страната на базата на конкретни умения. Тереза Мей обаче окончателно отхвърли това предложение с основанието, че по този начин правителството няма да може да осъществява достатъчно добър контрол над пристигащите.

Друга алтернатива, за която вътрешният министър Амбър Ръд разкри, че се обмисля, е свързана с изисквания към потенциалните имигранти – да имат разрешително за работа, преди да бъдат приети във Великобритания. Идеята е правителството да взима решенията за това кои хора да бъдат одобрени и кои – не, спрямо нуждите за работна ръка в отделните сектори.

Обмисля се и трети вариант – комбинация от двата модела. За момента източници на правителството коментират, че всички модели се взимат под внимание и се обсъждат. 

Що се отнася до слуховете за визов режим, сходен с модела в САЩ, вероятността да бъде въведен е минимална. По-голям е обаче шансът да бъдат въведени визи за британците, пътуващи към държави членки на ЕС. Анализатори предполагат, че може да им се наложи да подават онлайн молба за одобрение, преди да се насочат към конкретната страна, и да плащат определена такса, ако не разполагат с виза.

Различия в мненията

Британските политици са по-разделени от всякога. Три месеца след референдума ситуацията изобщо не се е променила, всеки е заел позиция и твърдо я отстоява, което предизвиква още по-голям страх у гражданите относно бъдещето на страната и успеха на важните преговори. 

Управляващата консервативна партия иска бърз „твърд Брекзит”, а всички, които застават зад тази идея, живеят с убеждението, че Брюксел няма да има друг избор, освен да се съобрази с желанията на Великобритания. От другата страна застават по-песимистично (и може би реалистично) настроените, които смятат, че пълният достъп до единния пазар на ЕС трябва да бъде приоритет, за постигането на който, ако се наложи, трябва да бъдат направени отстъпки. Според Лиам Фокс, министъра по въпросите на международната търговия, няма място за тревоги. Той е убеден, че страните членки ще се съгласят бързо на британските условия, защото също няма да искат да бъдат ударени от тарифи и ограничения.

В същото време „Брекзит” министърът Дейвид Дейвис е заявил пред правителството, че членството в единния пазар е приоритет, заради който страната може да се откаже от идеята за абсолютен контрол на границите. След изявлението му обаче от „Даунинг стрийт” уточниха, че това не е официалното становище, което ще играе роля по време на преговорите. 

Подобно на Дейвис, лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин настоява за абсолютен достъп до единния пазар, без да поставя на преден план ограничаването на имиграцията. 

Много от консерваторите настояват за бърз „Брекзит” - ако проблемът с единния пазар е основното, което тревожи властите, просто да изпратят предложенията си за тарифи на останалите държави членки и да задействат член 50 и излизането колкото се може по-бързо. Други призовават премиера Тереза Мей да си даде още време, да подреди приоритетите и просто да реши за какво ще настоява Великобритания по време на преговорите.

Становищата на европейските лидери също заслужават внимание. Френският президент Франсоа Оланд смята, че няма как Великобритания да продължи да се наслаждава на достъпа до единния пазар, без да е готова да приеме свободното придвижване на хора. Неговото мнение беше подкрепено и от италианския премиер Матео Ренци, който смята, че е невъзможно след преговорите около „Брекзит” Великобритания да се окаже по-привилегирована от останалите страни извън ЕС.

В продължение на трите месеца, които изминаха от референдума насам, Брюксел запази позицията си да не се осъществяват конкретни разговори и предварителни договорки преди Великобритания да е активирала Член 50 от Лисабонския договор, което ще се случи през март 2017 г. Какво ще стане след това, предстои да разберем.