Една от добрите страни на „Брекзит” е че политиците вече няма да могат да обвиняват ЕС за своите лични провали и отговорностите, с които не успяват да се справят. Имиграцията е едно от тях: министрите обещаха, че за  шест години, броят на чуждестранните граждани трябва да намалее на под 100 хиляди души, но това не се случи. И това, по техните думи, се провалило заради правилото на ЕС за свободно предвижване на хора. Това обаче не е точно така, защото властите можеха поне да се справят с имиграцията от страни-нечленки на блока. За някои от управляващите бе обаче трудно да се обясни каква е причината да не се прави това, защото на гласоподавателите не е лесно да се каже истината за  ползите от имиграцията за британската икономика.

И че именно от тях зависят много от услугите, които използват всеки божи ден. Правителството на Тереза Мей сякаш спря да говори вече до каква цифра трябва да се намали имиграцията.Вместо това се фокусира върху това какви трябва да са механизмите за контролирането й. Едно от тях е разрешителното за работа, което ще се дава само при изпълняването на определени условия.

Въпреки че, ако наистина това се направи, кабинетът трябва да внимава да не смачква бизнесите, които легитимно и законно наемат чуждестранна работна ръка. И не трябва да се държи популистки, като обвинява бизнесът, че не наема британци за работата, която не могат да вършат. Приказките на Амбър Руд, че фирмите трябва да направят списък с имигрантите е все едно да ги сочиш с пръст „засрамете се” за това колко чужденци работят при тях.
Вместо такива глупави стъпки, по-добре да се замислят защо тези компании ТРЯБВА да наемат имигранти. И отговорът на това лежи в образованието на британците, което не ГИ окуражава достатъчно да развиват качества и способности, които директорите да оценяват.  Някои политици твърдят, че британските работодатели трябва да обучават британците и да развиват в тях тези качества.

Но това, което ги спира от подобни действия са високите данъци , заплати и фондове за пенсии, нужни за наемането на англичани. Трябва да се облекчи тази тежест, за да може шефовете да инвестират в британски служители. И това пак не е достатъчно, за да се отговори на проблема с имиграцията. Просто британците трябва да развият в себе си онези способности и качества, които да ги направят по-добри от чуждестранните „врагове”. В крайна сметка  - не е важно да намалим бройката мигранти, а нуждата ни от тях.