Поредната родна постановка ще има своята премиера в Лондон. Театралният документален проект на режисьора Георг Жено и актьорският колектив на "Театър Реплика" ще представят представлението си "Ние сме боклуците на източна Европа" на 12 ноември в сградата на руската художествена галерия GRAD: Gallery for Russian Arts and Design.

 

За постановката самите актьори разказват, че са почерпили вдъхновение от живота си в София. Или по-точно от хората, за които тя се е превърнала в мащеха и живеят на улицата, ровейки в кофите за боклук. "Приемаме този проект много лично. Това е разказ, почерпен от историите на наши близки и приятели, техните лични истории, истории на други хора, които те приемат като лични. Разказ за ситуацията в България, която подтиска всички ни", споделят от театър "Реплика".

 

„Ние сме боклуците от Източна Европа“ е чувството и разбирането на актьорите как хората от Западна Европа и собственото им правителство се отнасят с тях. Разбира се с чувство за самоирония, предвид сложността на темата и натрупванията. Хората от Западна 

Европа са в паника, че българите и румънците ще се появят в страната им и ще им откраднат всичките пари и работни места. Хиляди български момичета работят като проститутки в страните от западна Европа, западните мъже се държат с момичетата от Източна Европа, сякаш всички са проститутки и лесно могат да бъдат купени и се случва наистина често българи да крият произхода си и да казват, че са от Испания или други страни. Но независимо от това, хиляди българи напускат границите на България веднага, след като през 2014 паднаха забраните за Англия. Така, че ние наистина можем да говорим за един своеобразен изход към Западна Европа и затова, че много от тези хора се надяват да започнат нов и по-добър живот. Защото за повечето хора живота в България е без нормална здравна система, където хората се страхуват от болниците си, без перспективи за работа в бъдеще, действително страшна бедност, без вяра в бъдещето на страната въобще, чувството и знанието, че тяхното правителство краде парите им и унижава хората със цялата корупция, също правителството с гротескните си политически решения и това, че не прави нищо, за да спомогне хората да имат по-добър живот в България. Даже протестните движения изглеждат така, сякаш нямат достатъчно сила и мощ да променят нещо.

 

От друга страна актьорите говорят с българи, които са напуснали страната и живеят в страните от западна Европа и живота им се оказва доста по-различен от това, което те са си представяли. Историите им действат също така като доста изненадващо огледало за хората от 

Западна Европа. 

 

Актьорите стават посланници на гласовете на тези 

хора, на техните биографии в представление, което е сътворено само от истински истории, без да претендират да копират реалността, но да я организират тук и сега...