Първата такса, до 30 лева, е еднократна и е за обработка на запор. Втората е месечна - за обслужване на запор, и е в размер на 8-10 лв. С тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения, и получават неочаквани за тях права и приходи, казва още адвокат Иванова. Според нея почти всички банки са въвели тези нови такси, за което членове на организацията вече са сезирали Министерския съвет, председателя на правната комисия в парламента и омбудсмана. 

 

От форума са на мнение, че трябва да се преразгледат гласуваните на първо четене промени в закона за платежните услуги и платежните системи и в текстовете да залегне принципът на изчерпателност на видовете такси, които банките имат право да събират.

Според Валентина Иванова банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба. "За тях вече няма никакво ограничение за това как да го постигнат и имат подкрепата на банковото лоби на депутатите", смята юристът. На практика около две трети от таксите не са за реални услуги - например такса "дебитен оборот", която се плаща от няколко години, а не е ясно каква услуга точно покрива. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката се извършват плащания, въпреки че отделно се плаща и за всеки превод. "А какво означава таксата "поддръжка на сметката"? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат, след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуерът в банката, той е бил заплатен. Имаме годишна такса, от която се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Защо следва да се плаща всеки месец тази такса поддръжка", пита още адвокат Иванова. От организацията недоумяват докога банките ще вземат такси, без да предоставят реални услуги срещу тях.