Най-същественият риск от злоупотреби с лични данни на гражданите продължава да e по време на събиране на подписки. Това съобщи в интервю БНР Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда и член на Обществения съвет към ЦИК. Подобни списъци най-често правят политическите сили, за да се регистрират за участие в избори. Пикът на кражби на лични данни на избиратели бе на евровота през 2014 г. Тогава бяха подадени над 1300 жалби от граждани, открили, че персоналната им информация е попаднала в подписки без тяхното съгласие.

В последствие Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) провери над 50 партии и инициативни комитети и наложи глоби за около 50 хиляди лева. За да се намали възможността от злоупотреби, комисията и институтът на Цонева са разработили Електронен наръчник за защита на личните данни по време на избори. Ръководството може да бъде открито на сайта azglasuvam.net в секцията „Моите лични данн”.

„В него сме застъпили около 19 подписки, но най-важното всъщност на днешното събитие е, това, че се опитваме да насочим вниманието на гражданите именно в този момент, сега, когато се събират подписи за регистрация на партии за участие в президентските избори и за регистриране на инициативни комитети в информационната кампания за референдума. Точно в този етап – времето преди кампанията, да фокусираме вниманието им върху техните права, върху рисковете и върху възможностите им за реакция”, обясни Цонева.

„Ако гражданин види инициативна група или хора с пункт, които събират подписи в подкрепа на една или друга теза от референдума, инициативен комитет, който иска  да издига кандидат за президент, гражданинът има право да се запознае с това дали събиращият подписи е член на инициативния комитет, защото изискването на закона е, че подпис се полага и се събира в тези хипотези само и единствено от членове на инициативния комитет”, подчерта Цонева.

„Това е така, защото членовете на инициативния комитет са депозирали при учредяване на комитета и неговата регистрация в ЦИК задължителни декларации, които саморъчно подписват, че те трябва да опазват събраните данни и че се съобразяват с всички изисквания на Закона за защита на личните данни, защото инициативният комитет представлява администратор на лични данни, т.е. подписите не могат да бъдат събирани от всеки, а трябва да бъдат събирани само от онези, които са декларирали, че всъщност ще използват тази информация единствено и само за целите на тази инициатива.

Копия от тези декларации трябва да бъдат на разположение, ако гражданите ги поискат, за да се запознаят със съдържанието им, и от друга страна, да знаят, че човекът, пред когото полагат своя подпис и дават съгласие да участват в подкрепата на една или друга инициатива, е именно един от тези хора от инициативния комитет.

Тези минимум 21 души са изписани на бланката. Това също е изискване, така че всеки може да се вгледа по-внимателно, когато попълва бланка, свързана с подкрепа на комитета”, допълни председателят на Института за развитие на публичната среда и член на Обществения съвет към ЦИК.