"Пътят на България за Европа минава през Босфора" - през 1990 г. мнозина посрещат с насмешка това пророчество на младия лидер на новосформираната партия ДПС Ахмед Доган.

По онова време - в годините на Кръглата маса и турбуленциите около Великото народно събрание, не се обръща сериозно внимание на подобен тип заклинания от човек, облечен с пуловерче и изтъркано по лактите ретро сако.

Пророческите думи на Доган, че "пътят към Европа минава през Босфора" обаче останаха да кънтят и това си проличава много скоро след изричането им.

В началото този път бе с ясна посока. На 4 януари 1990 година Софийският градски съд регистрира партията ДПС. Решението не е никак еднозначно, защото според мнозина е било в разрез с чл. 11, ал. 4 от Конституцията.

В крайна сметка Конституционния съд (КС) отхвърля иска срещу регистрацията на ДПС и прекратява делото за противоконституционност, което е одобрил на 29 декември 1991 г. Искането за противоконституционност е подкрепено от 6 съдии и отхвърлено от 5 (съставът на КС е от 12 души, но на заседанието са присъствали 11).

По закон решение на КС се приема при мнозинство 50% от всички съдии + 1, следователно 7 гласа са необходими за вземане на решение. При подкрепа от 6 души не може да се вземе решение за признаване на противоконституционност, но не може да се вземе и обратното решение - то също не е подкрепено от 7 съдии, а само от 5.

Така ДПС остава да стърчи с единия крак във въздуха, но в рамките на правния мир. Вместо благодарност от страна на новосформираната партия към българската държава, че въобще е позволила да съществува подобна етническа формация, обаче се случва точно обратното - тотален погром върху националната й сигурност, осъществен от самия Доган.

Само около месец след решението на КС се случва една от най-големите афери в България по време на прехода. На 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган и неговият личен секретар Мехмед Тефик са на посещение в турското посолство. Срещата е по инициатива на Доган. По време на разговора той  предава на посланика 6 документа, свързани с националната сигурност на България. Към тези документи е и пълният списък на служителите и агентите на българско разузнаване – около 1300 имена.

Случаят става известен в публичното пространство като аферата "Оня списък". Списъкът е изготвен от Стоян Ганев и от Живко Попов - бивш зам-министър на външните работи и висш офицер от Първо главно управление на ДС.

Документът съдържа имена, адреси и лични данни на служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, които са на дипломатическа работа в българските мисии в 79 държави. В този списък са и имената на агенти под прикритие, работещи извън дипломатическите мисии. Някои работят като шофьори, други са бизнесмени, трети са служители в търговските дружества или са ангажирани с научно-техническия шпионаж.

В списъка е отбелязано кои от агентите са офицери, на кои служби са подчинени, в коя държава се намират и какви са легендите им. На практика цялата ни агентура е разконспирирана и става достояние на чужда държава, а животът на хиляди хора, работещи за България зад граница, е в опасност.

И до момента не е ясна причината, поради която агент "Сава" (Доган) е направил това. Действието му предизвиква истински смут в държавата, защото по онова време ДПС крепи в парламента кабинета на Филип Димитров. В крайна сметка СДС успява някак да потули скандала, защото ако бъде съден Доган за държавна измяна, правителството пада.

Все пак, за да покажат, че се прави нещо, сините решават, че е най-добре прокуратурата да се заеме със случая и постепенно той да заглъхне. На 23 април 1992 г. прокурорът от Главна прокуратура Асен Арсов образува дело за разгласяване на държавна тайна, което обаче се води срещу неизвестен извършител. Въпреки че извършителят е добре известен, а има и свидетел на деянието - Мехмед Тефик.

След това делото съзнателно се точеше във времето, прикриваха се документи, доказателствата се унищожаваха, а случаят се засекретяваше, за да мине накрая в архива. Свидетелят Тефик, който пръв алармира за престъплението, пък едва не умира от отравяне и е спасен на косъм в Правителствена болница.

Няколко месеца след "оневиняването" си Доган направи поредния пирует - ДПС не даде подкрепа при поискания от Филип Димитров вот на доверие и правителството на СДС падна.

Така ДПС за първи път става мандатоносител по време на кабинета "Беров", а точно тогава започва да се оформя и бизнес кръга около Доган - групировката "Мултигруп". От етническа партия, разчитаща на гласовете на българските мюсюлмани, ДПС се превръща в корпорация, която с протекцията на генералите от бившата ДС овладява ключови позиции в икономиката - от енергетиката и доставките на газ до мините, външната търговия, туризма и десетки предприятия. Масовата приватизация по времето на кабинета на Иван Костов просто легализира бизнеса им.

Тук - най-вече заради газовия бизнес на групировката, се намесва и дългата ръка на Москва. Още през 1992 г. "Мултигруп" и партньорът им Газпром създават компанията "Овергаз". След убийството на Андрей Луканов през 1996 г., на практика връзките с Москва се поеха от кръга на Илия Павлов.

Ахмед Доган вече бе поканен на масата като пълноправен член на компанията. Не го притесняваше по никакъв начин нито настроеният негативно към ДПС премиер Иван Костов, нито фактът, че ДПС бе в опозиция. Пътят към Европа вече не преминаваше през Босфора, защото по онова време връзките с Турция бяха приоритет на Костов. Доган отдавна не бе любимецът на Турция, а все повече изселнически организации започнаха да се противопоставят на ДПС.

Пътят към Москва обаче бе отворен. Във въздуха вече витаеше вятърът на промяната в Кремъл - Борис Елцин си отива, а на негово място идва силовакът Владимир Путин. Русия иска да върне позициите си в България. Появява се тази възможност с бившия цар Симеон Сакскобургготски. Той не само е приемлив както за Русия, така и за Запада, но и за бившата ДС. Доверените хора на Доган по онова време, като Стоян Денчев и Илия Павлов, играят важна роля за пристигането на Симеон в България. ДПС вече е легитимирана като съуправляваща партия в кабинета "Сакскобургготски", а достъпът й до държавните ресурси е неограничен.

Доган обаче искаше и международна легитимация за партията си. И тук именно връзките на Симеон Сакскобургготски ще свършат работата - през 2003 г. ДПС става пълноправен член на Либералния интернационал. Някогашната етническа партия, превърнала се в корпорация, в която все по-дейно участие вземат етнически българи, вече имаше и либерална закваска.

Условието за международната легитимация на ДПС обаче бе едно - партията категорично трябва да се преориентира към НАТО и Запада. Връзката с Вашингтон е дадена на стария приятел на Доган от изготвянето на "Оня списък" - Стоян Ганев, а за по-сигурно американците си назначават външен министър - шефът на Атлантическия клуб Соломон Паси.

България официално става член на НАТО на 29 март 2004 г. Пътят към членството в ЕС е отворен.

През 2005 г. Доган откри "социал-либералния вектор" и се превърна в решаващ фактор и в кабинета "Станишев", а след приемането на страната в ЕС през 2007 г., вече спокойно можеше да обяви: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос."

Мисълта за златния дъжд от еврофондовете замъгли ума на всички в тройната коалиция, но бързо бе секната от ЕС.

Във Вашингтон и в Брюксел вече се бяха подсигурили с проекта "Бойко Борисов", тръгнал през 2002 г. от кръга "Глобална България", зад който стояха шефовете на мощни банки, медийни босове, бизнесмени, политолози, социолози и т.н. Все хора, които по някакъв начин се отъждествяваха с влиянието на САЩ у нас.

Кои бяха хората в тази инициатива, които направиха всичко възможно Борисов да е премиер?

Нужно е да се направи едно отклонение от темата "Доган", защото то е важно от геополитическа гледна точка.

Нека да видим имената на хората в "Глобална България". На първо място - приятелката на Борисов Цветелина Бориславова, която по това време бе председател на надзорния съвет на СИБанк - банката, прехвърлена за една нощ от кръга на Иван Костов в ръцете на Бойко Борисов и компания.

В кръга "Глобална България" бяха още: Иво Прокопиев - шеф на издателската компания "Икономедия" и на финансовата компания "Алфа Финанс"; Светослав Божилов, акционер в СИБанк; Франк Бауер, изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд; Красимир Гергов - съсобственик на Би Ти Ви и монополист на рекламния пазар по онова време чрез компанията си "Крес"; тогавашният шеф на Би Ти Ви Албърт Парсънс; Венелина Гочева - главен редактор на в. "24 часа" по онова време, а днес - негов издател; Иван Кръстев - директор на Центъра за либерални стратегии; Левон Хампарцумян - директор на Булбанк; Красен Станчев - директор на Института за пазарна икономика; Сашо Дончев - шеф на "Овергаз"; Валентин Златев - шеф на „ЛУКойл - България“; Огнян Шентов - основател и шеф на Центъра за изследване на демокрацията; Стефан Попов - председател на "Отворено общество - България".

Нещо повече - през 2005 г. трима от членовете на "Глобална България" - Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Светослав Божилов създадоха кръга "Типинг пойнт" заедно с вече покойния Александър Божков - министър на промишлеността в кабинета "Костов". Мястото на Божков бе заето от Иво Прокопиев. "Типинг пойнт" изигра много важна роля за интересите на Вашингтон у нас, защото от този кръг се вкараха цели четирима министри в първия кабинет на Борисов - бъдещият президент Росен Плевнелиев, Симеон Дянков, Николай Младенов и Трайчо Трайков.

Ахмед Доган трябваше по някакъв начин да отговори на предизвикателството на този кръг. Доган се нуждаеше от нов корпоративен играч на мястото на убития Илия Павлов. Затова бе създаден Делян Пеевски, който се превърна в негов аватар. За отрицателно време Пеевски изкупи една дузина медии и се превърна в медиен магнат. Разбира се, всичко това не можеше да не се случи без външна благословия и без финансова подкрепа. От Москва ясно беше наредено - всичко трябва да минава през КТБ и през Цветан Василев.

Доган отдавна бе наясно, че България се превръща в поле на силен геополитически сблъсък между Вашингтон и набиращото самочувствие управление на Путин в Кремъл. Симптомите бяха ясни - Симеон Сакскобургготски възроди идеята за проекта за АЕЦ Белене, а тогавашният президент Георги Първанов искаше да прикрепи проекта за новата АЕЦ в т.нар. троен шлем - заедно с нефтопровода "Бургас - Александруполис" и с газопровода "Южен поток".

Още в самото начало тези проекти не се приемаха еднозначно от ДПС и за това определено имаше натиск от страна на Турция. В Анкара нямаха интерес да се случи нито един от тях на българска територия. В крайна сметка след изборите през 2009 г. и с идването на власт на Борисов беше ясно, че ще бъдат замразени.

Дойде времето за равносметка. На 12 декември 2009 г., по време на 7-та конференция на ДПС Доган призна: "Започването на „Белене" е по-скоро патриотична авантюра за 6 млрд. евро отколкото демонстрация на ясни политики за енергийната стратегия на бъдещето. Постоянните внушения, че сме или ще бъдем енергиен диспечер на югоизточна Европа не само, че не са верни, но са и глупави. Защото България има около 10 000 мегавата енергийна мощност от които само 5-6 хиляди са ефективни. Същата диспечерска мания се е повторила и във връзка с идейните проекти за газопроводите "Набуко" и "Южен поток". Достатъчно е човек да хвърли един поглед върху картата на ЕС за действащите и проектни трансфери на природен газ, за да разбере кои сме и за какво се борим."

"Най-шикозният пример за отсъствие на каквато и да е представа за енергийно обезпечаване на сраната е по време на кабинета Иван Костов. Тогава от българска страна се поставиха крайно неприемливи условия за увеличаване капацитета на газопровода за Турция. Когато Русия и Турция решиха да изградят директен газопровод през Черно море, наречен "Син поток", тогавашното правителство го възприе като политическо блъфиране. Към днешна дата по "Син поток" се транспортират по 14 - 15 млрд. куб.м. газ годишно."

В онази реч, на която бях свидетел и си водих подробни записки, Доган се спря и на въпроса за присъединяването на Турция към ЕС.

"Отношението на страните членки на ЕС към включването на Турция поставя на изпитание базовата ценностна система на Европа и най-вече историческия фундамент на европейската идентичност и толерантност. Преди 20 години, за да подчертая значимостта на българо-турските взаимоотношения за демократичната визия на страните, подхвърлих, че "пътят на България към Европа минава през Босфора". Явно съм бил прав. След 20 години бих искал да добавя, че пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят минава през Дарданелите и Чанак кале. Защото в Чанак кале на Дарданелите е заложена новата историческа матрица на новата толерантност и на новата идентичност."

Мнозина политически наблюдатели тогава не обърнаха голямо внимание на частта с енергийните проекти, но пък надълго и нашироко анализираха, че ДПС прави остър завой към Турция.

Доган обаче не бе приемлив за Анкара и за набиращия все по-голяма власт ислямистки лидер Реджеп Тайип Ердоган. Междувременно в България се наблюдаваше разрастване на влиянието на крайния ислямизъм, особено в ромските гета. Подкрепата на южната ни съседка за този процес у нас бе очевидна.

През 2011 г. Доган се опита да се освободи от ислямисткото влияние на Турция, отстранявайки от ръководството на партията Касим Дал - смятан за "топлата връзка" на Анкара и турските тайни служби в ДПС. Касим Дал направи своя формация, която по-късно успя да се инсталира в Реформаторския блок.

Взаимната нетърпимост на Ердоган и Сокола, натискът на Турция и все по-силното влияние на ГЕРБ и Касим Дал сред изселническите организации обаче в крайна сметка доведоха до смяната на караула в ДПС. Поне формално Доган се оттегли от председателския пост на 19 януари 2013 г. Начело на партията застана отново човек с минало в ДС - Лютви Местан (агент Павел), но доста по-приемлив за Турция.

Междувременно правителството на Бойко Борисов падна от власт, бе сформиран кабинетът "Орешарски", а още в самото начало на това управление Доган реши да го взриви отвътре с издигането на кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Политик като него едва ли не е предвидил каква ще е обществената реакция от такова гласуване.

Тъкмо когато се очакваше руснаците да върнат позициите си и да възобновят проекта "Южен поток", пък се случи срутването на КТБ - банката, през която трябваше да минат парите за проекта. Всичко това се случи пак не без помощта на Доган и на Пеевски, които заедно с Бойко Борисов днес разпределят парчетата от баницата КТБ, присвоявайки активите й и натоварвайки с пасивите й редовия българин.

Дойде времето ДПС да обяви края на кабинета "Орешарски" и нов геополитически завой - "препотвърждаване на евроатлантическата ориентация на страната".

Нещата се нареждаха перфектно за новия лидер Лютви Местан, а Турция се ползваше със силно лоби не само в ДПС, но и в ГЕРБ чрез Борисов, и в Реформаторския блок чрез Касим Дал.

На 12 септември 2014 г. Местан дори отиде на тайна среща с Ердоган в двореца Чанкая. Според запознати тя не е била съгласувана с Доган, което е бил първият пробив в отношенията между формалния и неформалния лидер на партията.

Междувременно в партийните среди започна да се говори за напрежение между лагерите на Местан и на Пеевски. Медийният могул е заел твърдата позиция в подкрепа на Сокола и търси всякакви начини за отстраняването на Местан от председателския пост, твърдят запознати.

За да се стигне до онази реч на Местан в парламента на 25 ноември - ден след свалянето на руския бомбардировач Су-24 на турско-сирийската граница. В нея лидерът на ДПС твърде прибързано взе страна в спора между Анкара и Москва за инцидента и обяви:
 

"Позицията ни отразява идентичността на ДПС като последователна евроатлантическа партия. Първо, безспорен факт е, че през последния месец руската военна авиация нарушава въздушното пространството на Турция многократно. Второ, налице е информация, че това се е случило въпреки многократните официални предупреждения, отправени към руския посланик в Анкара и военния аташе. Трето, тези факти са потвърдени в официалната позиция на НАТО, изразена на извънредната среща на посланиците на страните-членки, с която се признава правото на всяка държава да защити своя суверенитет. Нарушаването на въздушното пространство и суверенитета на която и да е държава, член на НАТО, е нарушаване на самия атлантически съюз. А в рамките на НАТО дори преминаването на съюзнически армии става при изрично съгласие на съответната страна-член“.

Подобна позиция нямаха нито НАТО, нито САЩ, нито Великобритания, нито Франция, нито който и да е от западните ни съюзници.

Но пък Местан се нареди редом до президента Росен Плевнелиев и до военния министър Николай Ненчев, за които отдавна е ясно, че речта изпреварва мисълта.

Тази реч всъщност бе капката, която преля чашата на търпението на Доган и вероятно ще струва лидерския пост на Местан в партията. В този линк можете да прочетете цялата му реч, както и упрека към Местан - Новогодишната реч на Доган пред елита на ДПС

Ахмед Доган, Агент "Сава", Сокола, или както искате го наричайте, отново разбуни духовете с поредния си геополитически завой. И отново накара всички останали да се съобразяват с него. 

Защо обаче се стигна дотам?

Първо, защото Доган никога не е възприемал ДПС като проводник на ислямистки интереси, а като светска и либерална партия.

Второ, защото Доган вече е наясно, че дните на ислямисткия режим в Турция са преброени и че Ердоган се намира в безпрецедентна изолация. Единственото, което го спасява към момента е бежанската карта, с която държи постоянно ЕС в напрежение. Но и това все някога ще приключи.

И трето, Доган е наясно, че след кризата по оста Турция - Русия, не само геополитическата, но и енергийната карта на региона драстично се променя. И че Турция все по-трудно ще влезе в ролята на разпределителен център на газовите потоци. Тоест, пътят към Европа може да не минава нито през Босфора, нито през Дарданелите и Чанак кале.

Но за това - третото, ще ви разкажа следващия път...