Емил Димитров – големият глас на България, изпял едни от най-хубавите, най-български песни през миналия век, които все още трогват млади и стари, днес трябва да навърши 75 години.

„Ако си дал от себе си, не си живял напразно..“ са думи от текста на една от най-известните му песни по текст на Иля Велчев, които могат да опишат и неговия живот, защото действително е дал много на българската култура. Те напомнят за по-добри времена, в които може би и самите хора са били по-различни...

„Моя страна, моя България“ е най-емблематичната му песен, неофициалният химн на родината ни, която отеква в сърцата на хиляди българи, завръщаши се у дома дори за малко, след дълго пребиваване в чужбина. Тази наша „песен на столетието“ едва ли някога ще бъде забравена, колкото и да се променят музикалните вкусове на хората. Няма да бъде забравен и Емил Димитров – певецът с кристален глас, който е символ на българското.

Роден на днешната дата (23 декември) през 1940 г. в Плевен, той израства в артистично семейство на илюзионисти. Като ученик е увлечен от магията на музиката и рано започва участията си в училищни пиеси и композиторна дейност. Приет е във ВИТИЗ през 1960 г. и още през същата година дебютира на музикалната сцена с песента си „Арлекино“.

Следват концерти в страната и Европа, като особена слава печели във Франция и в бившия Съветски съюз. Най-големият му хит „Моя страна, моя България“ излиза през 1970 г. и е записан на четири езика – английски, френски, немски и италиански.

Големият музикант си отиде на 30 март 2005 година, след като така и не се възстанови напълно от тежко прекаран мозъчен инсулт през 1999 г.