Преди време разговарях с един българин, отскоро дошъл в Лондон. На въпроса ми – кое ще му липсва най-много от родината, след кратък размисъл той отговори – жената, детето и ракията. Останах искрено изумена как е възможно тези наглед несъвместими неща да са еднакви по важност за някой. Оказва се обаче, че българите наистина милеят за домашната си ракия и не биха се отказали за нищо на света от тази „пречистваща огнена вода“. Съществуването на „Фестивала на ракията“  и големият интерес на нашенци към него категорично доказва това.

В културния афиш на столицата ни, особено през последните години, има доста голямо разнообразие от събития и то от всякакво естество. Редица от тях обаче, като изложби, представяния на книги, рецитали...се радват едва на шепа посетители, често пъти дошли, по-скоро да се почерпят с безплатната храна и напитки, отколкото да се насладят на нещо естетичеки издържано. Но не и Балканският фестивал на ракията. Явно е кое е по-мило на нашенеца – вместо да слуша „превзети претенциозни поетически брътвежи“ на „шепа бедни интелектуалци“, на сърце му е да иде, да пробва, отново безплатно, различни видове ракии и вина.

Не ме разбирайте погрешно, няма абсолютно нищо лошо в това да съществува подобно събитие. На изложението, което се проведе за трети път, действително има огромно многообразие от различни плодови ракии, такива с мед, саке, както и врачанска теменуга. Разнообразен подбор, добре измислена програма.

„Няма какво да се чудите защо има толкова много посетители. Над 200 души дойдоха. Това е така, защото ракията е лековита, тя е лек за душата. Който консумира ракия ще живее дълго и щастливо“, сподели през БГНЕС един от собсвенит на щанд на изложението Бермет Алекс от Сърбия. И явно е абсолютно прав, поне що се отнася до българите. Така че - сипете си едно и наздраве.

снимка: БГНЕС,