Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Кой стои зад атентатите в Тайланд?

Вероятен извършител са местните малайски мюсюлмански бунтовници, които искат автономия от Хунтата

Публикувана: 12 Aug 2016 15:00
Обновена: 15 Oct 2024 04:40
Прочетена: 735
Кой стои зад атентатите в Тайланд?

Конфронтацията в Тайланд може да навлезе в нова фаза, след серията от бомбени атентати и палеж в южната част на страната. Тези инциденти не са непознати за Тайланд, където насилието и хаосът са почти ежедневни в южните региони Яла, Патти и Наратхиват, пише “Гардиън”. Тези части от страната са известни с това, че там са съсредоточени малайски мюсюлмански бунтовници, които се стремят към по-голяма автономия от Банкок. Напрежението в тази част на Тайланд е от повече от десетилетие. 

Въоръжените формирования на бунтовниците, които дори нападат военни поделения на армията на Тайланд, са в южната част на Тайланд, която е преобладаващо мюсюлманска. Последователите на Исляма се оплакват от дискриминация в будистката страна и това е в основата на исканията им за автономия. От 2004, до 2013 г., в страната са загинали повече от 5000 в резултат на въоръжени религиозни сблъсъци.

Въпреки всичко, мюсюлманите досега основно действат именно в тези региони, където рискът за туристите е минимален. Ако взривовете са тяхно дело, това е послание, с което те изпращат послание на хунтата, че вече е вероятно да атакуват Банкок или другите по-големи градове в Тайланд, като Чианг Май или Пукет.

До този момент няма данни терористични групи, като “Ислямска държава” да са успявали да “пробият” средите на бунтовниците, което в голяма степен разсейва съмненията за участие на международния тероризъм в днешните нападения в Тайланд, се казва в анализа на “Гардиън”.

Няколко факта сочат, че нападенията най-вероятно не са случайни и подсказват вероятна връзка с местните мюсюлмански бунтовници. Първото е неотдавнашното приемане на Конституцията на страната, която дава значителна сила и власт на 250-членния Сенат, назначен от хунтата. Свободата на медиите в страната отслабва. Забранени са политическите събирания и самата Конституция, която определя политическото развитие на станата за идните години. 

Не на последно място “Гардиън” посочва честването на 84-годишнината на Кралица Сирикит и факта, че хунтата се е обявила в защита на монаркията като свой приоритет.

Назад