Новата „Желязна лейди” Тереза Мей, която на 13 юли стана официално премиер на Великобритания и се настани на „Даунинг стрийт” № 10, си направи чистка начаст от старите фигури от кабинета на Камерън още в деня на избирането си. Подобно на турския президент Реджеп Ердоган след опита за преврат, тя отстрани хората, с които по някакъв начин не се разбира, и назначи единствено лица, с които смята, че ще се сработи. Тоест които ще следват нейната политика, ще бъдат достатъчно компетентни и няма да зоват за отхвърляне на резултатите от референдума. Защото това, както самата тя категорично заяви, не е вариант.

Тереза Мей направи по-голямо преразпределение на ролите в правителството, отколкото Гордън Браун, който зае мястото на Тони Блеър през 2007 година. Браун въведе петима нови министри, а Мей – девет. Отчасти драстичните промени при управлението на сегашния премиер се дължат и на резултатите от британския референдум, и по-конкретно на намеренията й да се съобрази изцяло с тях, като се обгради от личности, които най-добре ще се справят със задачите си в тези трудни времена. Тя избра както хора, които са подкрепяли кампанията за оставане, така и такива, които са искали излизане. Превес в новия кабинет, както се очакваше, имат вторите, при това най-ярките привърженици отпреди обявяването на резултатите от вота. Външната политика, международната търговия и въпросите около излизането са ключови роли, които Мей съобразително е поверила именно на такива хора.

Новият британски министър показа хитрост при подбора на кадрите, заедно с които ще управлява Великобритания и ще я поведе към неясния и изпълнен с трудности път към излизане от ЕС и независимост. С избора на повече хора, привърженици на „Брекзит”, тя, която защитаваше идеята за оставане, донякъде си изми ръцете и остави на тях най-важните въпроси, засягащи страната след историческия развод. Както се казва, тя ще спази правилото: „Който чупи – купи!”. А чупене вероятно ще има, щом Борис Джонсън е новият външен министър.

В сравнение с кабинета на Дейвид Камерън, в този на Мей, както се очакваше, има превес на жените. Така новият премиер си спечели подкрепа и от страна на феминистките организации, които от край време протестират, че нито в парламента, нито в кметството се възлагат достатъчно важни роли на представителки на нежния пол. ЛГБТ обществото също би трябвало да е доволно, защото вече си има „свой човек” във високите нива. 

Кабинетът на Мей се отличава от този на Камерън и с това, че ключовите фигури са по-възрастни и, съответно, с повече житейски и професионален опит. Нещо, което за новия премиер е изключително важно.

В деня на официалното избиране на Мей за премиер на Великобритания, заедно с Дейвид Камерън от старото правителство си отиде и неговата дясна ръка, финансовият министър Джордж Озбърн. Той обяви, че напуска поста по собствена воля и пожела късмет на своя наследник още преди да е научил кой ще бъде той. На следващия ден с поста си се простиха още ключови фигури: министърът на правосъдието Майкъл Гоув, образователният министър Ники Морган и министърът на културата Джон Уитингдейл. Те обаче не си тръгнаха по собствено желание, а бяха сменени от хора, с които новият премиер прецени, че ще се сработи по-добре.

Представяме ви водещите роли в кабинета на Тереза Мей:

Борис Джонсън, министър на външните работи

Най-изненадващото назначение, което предизвика масово недоволство, спорове и разочарование спрямо Мей още в първия й ден на новия пост, беше това на Борис Джонсън. Въпреки всичко, то вероятно е оправдано. Бившият кмет на Лондон, който се спрягаше за наследник на Камерън в случай на „Брекзит” още преди референдума, е най-популярният политик на Острова. Освен това, той беше един от най-ярките привърженици на идеята за излизане от блока, с най-голямо участие в кампаниите и най-много мотиви и идеи за това защо страната ще прогресира, ако стане по-независима. Съвсем логично беше именно той да заеме важна роля в новия кабинет, било то като премиер, или като министър. Въпросът защо точно този така важен през следващите години пост беше възложен именно на него и дали ще се справи, остава загадка. По отношение на този избор на Мей, преобладават скептиците, които се шегуват, че вече е успял да постигне вътрешно разделение в страната, затова е избран, за да я скара и със света.

Обещанието на Джонсън след назначаването беше да работи усилено, за да създаде успешни отношения на Великобритания с Европа.

Амбър Ръд, министър на вътрешните работи

Вакантният пост на Тереза Мей беше поверен отново на жена – Амбър Ръд, бивш министър на енергетиката и въпросите около климатичните промени. Интересното около това назначение е, че втората най-влиятелна жена в новото правителство всъщност е човек, който яростно е защитавал идеята за оставане в ЕС. Сега нейната основна задача ще бъде да стабилизира вътрешните отношения и да обедини разделената около референдума нация, като се съобрази с политиката за „Брекзит”, която доскоро не е одобрявала.

Филип Хамънд, министър на финансите

На мястото на Джордж Озбърн застана Филип Хамънд, бившият министър на външните работи в кабинета на Дейвид Камерън. С встъпването си в длъжност едно от първите неща, които той направи, беше да опровергае думите на предшественика си, че ще бъде обявен извънреден бюджет – нещо, срещу което се обяви и самата Тереза Мей. Хамънд даде обещание за поддържане на силна икономика и стабилизиране на страната. Той ще има тежката задача да направлява икономиката на страната и да даде сигурност на финансовите пазари в трудната и изпълнена с въпроси ситуация около „Брекзит”.

Майкъл Фалън, министър на отбраната

Фалън запази поста си като министър на отбраната, което не беше изненада за никого. 64-годишният шотландец, който е бил сред приближените на Маргарет Тачър, е от „старата школа”, макар да заема точно тази позиция от 2014 година насам, когато наследи Филип Хамънд. Той е един от малкото консерватори, които са се опитали, макар и без успех, да убедят Тачър да не подава оставка като министър-председател. 

Днес Мей вижда в него „твърдата ръка” на правителството и човек, който е доказал качествата си. Той беше един от хората, които най-силно подкрепяха кандидатурата й. По отношение на референдума, беше привърженик на идеята за оставане в ЕС.

Дейвид Дейвис, министър по въпросите около излизането от ЕС

В тези времена на несигурност и предстоящ път към неизвестното, изпълнен с трудни преговори и нереални очаквания, Великобритания без съмнение се нуждае от човек, който да заеме поста „Брекзит министър”. Тереза Мей избра Дейвид Дейвис – твърд евроскептик (логично) и упорит защитник на човешките права и свободи. През 2005 година той изгуби битката за лидерския пост за Консервативната партия от бившия премиер Дейвид Камерън, но не и надеждата си за по-високи политически постижения. Още преди да бъде избран за министър по въпросите около излизането от ЕС, той беше изразил готовност да вкара тежката артилерия, ако участва в преговорите с Брюксел. Може би затова Мей избра именно него, а не Крис Грейлинк, чието име се спрягаше за новосъздадения пост. 

В деня след назначаването си за „Брекзит министър”, Дейвис даде разяснения около подхода си спрямо развода с ЕС и евентуалната дата, в която той вече ще бъде факт, или поне формално – около декември 2018 г. Той обеща енергичен, но премерен подход спрямо „Брекзит”, по време на който приоритет ще бъдат търговските сделки както с Европа, така и в световен мащаб. Следващите няколко месеца без съмнение ще бъдат особено напрегнати за Дейвис, чиято задача ще бъде провеждането на сериозни консултации и правене на детайлни планове преди началото на преговорите.

Лиъм Фокс, министър по въпросите около международната търговия

Фокс е ярка фигура в Консервативната партия. Той имаше амбиции за далеч по-висш пост – този, който днес заема Тереза Мей, но въпреки това се примири и с тази роля. Като яростен привърженик на идеята за „Брекзит”, той смяташе, че би се справил перфектно с премиерския точно в този момент. Въпреки че загуби битката, той не се предаде във войната и обяви подкрепата си към Мей, която, от своя страна, прецени, че неговата роля по време на преговорите с ЕС ще бъде една от водещите. 

Андреа Лийдсъм, министър на околната среда, храните и селските райони

Още една опонентка на Мей по време на борбата за поста на Дейвид Камерън намери своето място в новото правителство. Новият британски премиер бързо забрави за думите на Лийдсъм по време на съревнованието за престижния пост (че майчинството я прави по-подходяща за лидер на нацията, отколкото Мей, която няма деца) и реши да й възложи ключова роля в кабинета. Все пак Лийдсъм бързо се извини и заяви, че думите й са били преиначени, а малко след това се оттегли от надпреварата, оставяйки Мей единствен кандидат за премиер. 

Джеръми Хънт, министър на здравеопазването

В деня след официалното избиране на Мей за министър-председател на Великобритания се появиха спекулации около оставането на Хънт на поста министър на здравеопазването. Информацията, че той е отстранен от длъжността, се оказа грешна, от което много хора останаха разочаровани – особено служителите в сектора, за който той отговаря. След масовите протести на младите британски лекари, симпатиите около личността му отслабнаха и дори фактът, че той беше против „Брекзит”, не промени това. Въпреки всичко Мей изрази увереност, че неговата роля в кабинета трябва да продължи и занапред.

Джъстийн Грийнинг, министър на образованието

Министърът на международното развитие Джъстийн Грийнинг получи по-престижна роля в новия кабинет, измествайки Ники Морган от поста образователен министър. Грийнинг е първият висш член на правителството във Великобритания, който открито показва хомосексуалната си ориентация.