РЕПОРТАЖ НА БИ БИ СИ ЗА ШВЕЙЦАРИЯ, ПУБЛИКУВАН ВЪВ ВЕСТНИК "НОВИНИ ЛОНДОН"

Въпреки, че за много нации стереотипите често се оказват погрешни, това определено не може да се каже, че важи за Швейцария. Алпийската нация е много, много ефективна. И методически пунктуална. И чиста, също. За хронически неподредени, бавни хора като мен, посещение в Швейцария означава коктейл от емоции: спокойствие, изумление и раздразне­ние. Швейцарците явно намират удоволст­вие, както е казано от немския философ Шо­пенхауер, и щастие в „липсата на нещастие”. Те намират истинска радост в това животa да се развива точно навреме и в силно полезен и ефективен начин. Всеки път, когато посетя Швейцария, пише репортерът на Би Би Си Ерик Вайнер, минавам през няколко етапа на приемане на тяхната точност. Първо ми харес­ва, особено ако идвам от съседните Италия и Франция с тяхното разбиране за по-гъвкаво време – ако ти кажат, че ще се видите в 2 следо­бед, може да пристигнат и в 2,05 или 1,55.

Това ми харесва. Но за кратко. Тогава за­почвам да се дразня. Тази екстремна точност ме изправя на нокти, чувствам се притиснат към стената и съм на път да се съглася с ан­глийската мисъл, че „Точността е ценността на скучните”. Това е все пак нечестно и аз в край­на сметка започвам да ценя тази любов към точността и да уважавам това. Такива хора ценят времето и свободата си. Като се показ­ват навреме на срещата, швейцарците казват: „Ценя времето ти, което означава – ценя теб”. Все пак, именно тук се раждат едни от най-до­брите часовникари. Има едно нещо, което оба­че не бива да подминаваме. Нация, където вла­ковете и всичко останало цепи секундата на две, идва време да кажем дума и за тоалетната. „Виждали ли сте тоалетните?”, пита ме Дий­тър, швейцарски доктор на бира в Женева. „Те са наистина чисти”, казва той докато отпива от пенливото пиво. И не само тоалетните. Всичко е страшно чисто. В някои страни би било са­моубийство да пиеш вода от чешмата. В Швей­цария е модерно да го правиш: тъй като цялата вода идва от натурални, естествени извори.

Как да обясним тази чистота и точност? Никой не знае със сигурност. Но най-популяр­ната теория идва от легендите за планинския влак от преди много, много години, който ми­навал покрай малки села и доставял продукти, взимайки реколтата на местната, за да се про­даде по пазарите в големите населени места. Ако не пристигнеш навреме за него, може да умреш от глад.

Много хора казват, че любовта към точ­ността малко по малко умира. За това може да се обвинят и мобилните телефони. Чувстваме се по-малко длъжни да пристигнем навреме, защото можем да се обадим или да пишем съ­общение. Това не става в Швейцария.

Сюзан Джейн Гилма, американска авторка, живяла 11 години в Женева, разказва, че ни­кога не е хващала такси, което да е закъсняло и да не я е откарало навреме, където трябва да бъде. Ако поръчаш хладилник и фирмата ти даде 2 часа за доставка, те няма да закъсне­ят и с минута. Швейцария я променила. Ако преди е била „хронически закъсняваща”, сега е страшна любителка на точността. Обратната страна е, че когато посети Ню Йорк, родният й град, тя се дразни от липсата на точност: ав­тобусът, който е с 15 минути закъснение или въобще не се показва, приятелите, които идват с 30 минути закъснения в ресторанта. „Мои­те приятели ми казват: „Това не е Швейцария. Спокойно. Сервитьорът ще дойде”, но аз се дразня.”

Кафенетата в Швейцария винаги отварят точно в 16 часа, защото тогава местните пият следобедното си кафе. Да си винаги където трябва в определено време създава очакване и ако на това очакване не се отговори, се по­лучава разочарование. И ако нещо не върви гладко, швейцарците се ядосват и гневят.

И все пак, Швейцария си има конкуренция що се отнася до точността. Японците . Ако средното време на закъснение на влаковете в алпийската страна е три минути, в страната на изгряващото