Дейв Егърс, Гардиън

Въпреки че е един от най-разпознаваемите символи на американската действителност, има нещо за Статуята на Свободата, което остава много неразпознато. И това е че статуята символизира движението. Факелът в дясната й ръка, символизиращо просветлението, не може да бъде игнорирано или подминато. Книгата в лявата й ръка, на която е изписано 4 юли с римски букви, също не се пропуска. Седемте върха на короната са символ на седемте континента. И въпреки че много добре знаем, че е със сандали, някак пропускаме факта,че всъщност тя е тръгнала на път.
Вземете ферибота до Острова на свободата,ако сте в Ню Йорк. Когато се приближите с корабчето, ще видите с голяма яснота как единият й крак е по-напред от другия. И около краката й има вериги, разбити, и с които скулпторът й Фредерик Бартолди е искал да символизира разбиването на веригите на тиранията. Тя е хваната, все пак, в момента на освобождаването си.

Статуята, висока цели 305 фита, притежава много детайли, на които да се възхищаваме, но нито едно не е по-важно от десния й крак, изправен, за да продължи напред, и то с „мисълта” за важна и огромна цел. Това е най-важната й подробност. Защото какъв би бил смисълът Статуята на свободата да стои на едно място? Свободата не е статична, веднъж извоювана, тя не спира да се развива.
Ако беше така, това би означавало, че първите пет милиона имигранти пристигнали на американска земя, бягайки от политическо насилие или етническа дискриминация, ще са единствените допуснати в Щатите, а след това Америка е щяла да затвори вратите си.

Това би означавало, че вече не биха били добре дошли бедните, уморените, търсещи свобода хора от всякаква националност. Но да ги посрещащ с отворени обятия не е нещо от миналото. Сега живеем в един такъв исторически момент, че отвсякъде се чуват гласове за потискане на имиграцията, че всеки беглец трябва да се върне там, откъдето е дошъл, независимо какво го е подтикнало да тръгне по трудния път. Подобни уплашени гласове остават под съмнение начина, по който е била създадена тази държава на възможностите.

Докато тирани и терористи избират невинни души, които живеят в страх и ужас, трябва да им предлагаме спасение. Хора, търсещи мир, търсещи приемане и разбиране, ще бъдат винаги в движение. И затова и Статуята на свободата не е статична. Тя, всъщност, посреща новите пристигащи и осветява пътя им. Така че, в тази ера на ксенофобия и страх, помнете, че символът на Америка не е затворила своите обятия за търсещите спокойствие на ума и тялото. Ако въобще забравим защо и как сме стигнали дотук, ако забравим смисъла на Америка, нека само погледнем краката на тази жена.