24 юни със сигурност беше най-принизяващият ден за съвременната политика. Ден на предателство и опортюнизъм и от двете страни на парламентарната зала. Ден, в който валутната стойност на политическия дискурс се обезцени още повече. След референдума, който можем да характеризираме като порочно враждебен, ненужно хиперболизиран и смехотворно нечестен, бруталната истина, според нас, е една – общественото доверие към политиците удари ново дъно.
Консерваторите, които само преди 14 месеца постигнаха победа и триумфираха, днес са разкъсани отвътре, докато пародийната опозиция започва една ужасна гражданска война. Но нека оставим настрана лейбъристите. Те си заслужиха този позор. Консервативната партия е тази, за която ние се тревожим, тъй като се стремим да се занимаваме с нещата, които интересуват широката публика. Защото и двете в момента се опитват да успокоят страстите и да се справят с вътрешните разделения, с които можем да характеризираме Великобритания след референдума.
И ето защо ние от „Дейли Мейл” вярваме, че Тереза Мей трябва да стане лидер на консерваторите. При нормални обстоятелства нашата медия би се поколебала да изрази подкрепата си към конкретен човек толкова рано, преди да е започнало гласуването. Но каквито и да са тези времена, в които живеем в момента, те са всичко друго, но не и нормални.
Измежду всички кандидати, които заявиха, че искат да заемат поста на Дейвид Камерън, ние вярваме, че единствено г-жа Мей притежава необходимите качества и опит, нужни за обединение както на партията, така и на страната – и, по възможност, да даде началото на нов, по-чист и по-честен начин за правене на политика.
Действително, както и самата тя признава, тя не принадлежи към онзи тип „вълнуващи политици”, харесвани от масите. Но, честно казано, на гражданите вече им дойде до гуша от политически вълнения, особено през последните няколко седмици – несъмнено са се запасили за половин век напред.
Има още много неща, които г-жа Мей не е. Но това са все неща, които могат да бъдат причислени към най-силните й качества. Като дъщеря на викарий, тя не е отраснала като член на привилегированите класи от обществото, затова е трябвало сама да си проправя пътя към успеха, след като завършва училище с пълно отличие. Тя буди възхищение и надежда у много други млади хора, които, точно като нея, са родени без много привилегии, но с брилянтни умове.
Освен това, тя не е член на престижни клубове и не е от хората, които ги насърчават. Ако бъде избрана за лидер на консерваторите и премиер на Великобритания, тя със сигурност няма да степенува хората по класа, а по достойнство и лични заслуги. Нейните политически възгледи не са крайно десни, противоречиви и разделящи хората, нито зависими от каквито и да било идеологии. Нейната кариера включва предимно твърди и прагматични социални постижения, например Законът за съвременното робство, който засяга трафика на хора и процедурите около издирването им, които масово са смятани за загуба на време на полицейските служители.
Преди всичко обаче, тя не вярва в машинациите, празните приказки и въздушните послания, които се преобръщат, за да захранват 24-часовия новинарски цикъл. Ако тя успее да представи нов тип политика, по-сериозна и основаваща се на истини, милиони британци, които са изгубили вярата си в почтеността на политическите процеси, ще й бъдат благодарни.
Дотук с това, което Тереза Мей не е. Що се отнася до това, което е, можем със сигурност да я определим като сериозна жена, която спазва етиката в работата си и притежава огромен капацитет за усилена работа, както и способност да забелязва дребните детайли и да вниква в тях. Именно затова, а също и заради железния си характер, тя е смятана за следващата Маргарет Тачър.
Г-жа Мей е натрупала завиден политически опит като вътрешен министър на Великобритания, но по-важното е фактът, че тя е изключително смела. Без да се страхува от последствията, тя преследваше до край най-болните звена на корупцията в страната и успя да разреши проблеми, с които никой от предшествениците й не се справи. Именно тя беше човекът, който взе решението за екстрадицията на опасните радикални ислямисти Абу Хамза и Абу Катада.
Струва си да припомним и факта, че точно тя отговаря за борбата с организирания тероризъм, и то във времена, когато самоубийствените бомбени атентати са световна заплаха, а процентът на политически мотивираните престъпления никога не е бил толкова висок. В това отношение нейните успехи се виждат и до днес.
Действително, контролът над миграцията е една от слабите й страни като министър, но старанието й в това отношение все пак е забележително. Това, което я отличава от повечето й колеги обаче, е фактът, че тя обръща внимание на лошите статистики и съсредоточава усилията си върху свалянето на негативните стойности в тях. Освен това, Мей има свои виждания и намерения за важни неща, които са били пренебрегвани от консерваторите твърде дълго. Тя казва:
„Ако произхождате от обикновено семейство от средната класа на работещите хора, животът за вас е много по-труден, отколкото повечето политици си представят. Честно казано, не всеки в Уестминстър осъзнава какво представлява този живот и точно затова е важно да се каже на някои хора, че това не е просто игра. Това е сериозна тема с последици за живота на хората.”
Едва ли е имало друг момент, в който тези думи да са били така необходими.
Да, разбира се, привържениците на идеята за „Брекзит”, които, според резултатите от референдума, са повече, вероятно ще предпочетат новият премиер и лидер на консерваторите да защитава тяхната кауза, докато Мей през цялото време остана твърд привърженик на противоположната. Докладът, от който са взети цитираните й думи, яростно защитава тази идея, но въпреки това той е насочен към хората и техните трудности, независимо от това как са гласували.
Привържениците на Тереза Мей са твърдо убедени, че тя е човек, който държи на думата си. Така че щом тя казва „Брекзит означава Брекзит”, със сигурност няма да обърне гръб на обществения вот и ще го уважи, поставяйки на първо място демокрацията, за сметка на собствените си възгледи.
Ако г-жа Мей застане начело на консерваторите, съществува голяма вероятност тя да постави един от защитниците на идеята за „Брекзит” начело на преговорите за по-добри условия след напускането. Което ни отвежда към Майкъл Гоув, който със сигурност е идеалният човек за това. Ние от „Дейли Мейл” изпитваме огромно уважение към г-н Гоув, който показа героически усилия в борбата за повишаване стандартите на британските училища в качеството си на образователен министър. Същото старание той показа и като правосъден министър, а по време на кампанията за Излизане беше търпелив, компетентен и винаги се аргументираше добре по време на дебатите. Въпреки че ние вярваме, че той допринесе за резултатите от референдума, които все още смятаме за правилните за страната ни и за Европа, не виждаме перспектива г-н Гоув да се справи като лидер в тези турболентни времена.
Не се съмняваме, че Гоув има основателна причина да желае да саботира Борис Джонсън в „наддаването” за №10. Бившият кмет на Лондон неведнъж е показвал, че има защо да се съмняваме в думите му. Отдавна подозираме, че той не е достатъчно сериозен политик в тези сериозни времена, когато е нужен именно такъв. Не сме сигурни и дали той би бил достатъчно отдаден на публичните си задължения и би обръщал достатъчно внимание на детайлите, които днес са важни. Въпреки това сме убедени, че който и път да избере оттук насетне, той ще се справи и ще продължи напред. Борис винаги е знаел как да се грижи за Борис.
Що се отнася до Андреа Лийдсъм, която също като него упорито защитаваше кампанията за „Брекзит”, можем да кажем само, че тя притежава впечатляваща автобиография, но със сигурност е жена, с която трябва да се внимава. В качеството си на министър на енергетиката обаче, тя не притежава необходимия политически опит за най-престижната позиция във властта. Освен това, преди провеждането на кампанията за референдума, нейното име дори не беше популярно. Що се отнася до Лиъм Фокс и Стивън Краб, вярваме, че имат потенциал, но нямат никакъв шанс за победа.
Заключението ни отвежда единствено към Тереза Мей. Не се съмняваме, че ако тя победи, през следващите месеци ще спорим с много от изказванията и решенията й, но все пак искрено се надяваме, че ще се справи. Защото страната ни се нуждае от солидна и твърда ръка. За доброто на Консервативната партия, която рискува да се пропука, и в името на една по-толерантна Великобритания, която в момента е разделена, ние вярваме, че политиците и нацията трябва да се обединят и да застанат зад г-жа Мей колкото е възможно по-скоро. Защото нуждата от нова ера на по-чиста и честна политика никога не е била по-осезаема.
