Една чаша топъл чай може да оправи всеки лош ден, казват англичаните. Но сякаш на света няма достатъчно топла вода и чай, които да успеят да накарат британците да се чувстват по-добре след катастрофалния избор, чиито последствия тепърва ще трябва да изтърпят. Всъщност, англичаните се оказаха в едно неочаквано положение. Може би, много от вас са изпадали в подобно положение и в личния си живот. Сещате ли се когато например сте в ня- каква много кофти връзка, с множество скандали, разправии, сцени на ревност и неловки моменти, в които трябва да доказвате колко много обичате избухливия си и леко претенциозен партньор? И изведнъж този партньор, на който вие сте „уйдисвали“ постоянно и чиято прищявка сте винаги изпълнявали, тропва с крак един ден и казва: „Писна ми, тръгвам си! Ти ме задушаваш!“.
Ами добре, казвате вие и подписвате молбата му развод и по живо, по здраво. Избърсвате сълзите и продължавате напред. Изведнъж обаче този претенциозен ваш бивш любим осъзнава, че всъщност никога не е искал да се разделяте и признава, че си е мислил, „че никога не бихте взели искането му за развод насериозно“. Започва да ви праща писма, съобщения, обажда ви се, моли за „втори шанс“. Също както сега, британците молят за втори референдум. Нека не се лъжем обаче. Няма кой да ви го даде. Изпитото е изпито. И сега е ред на тежкия махмурлук след прекалено много- то бутилки напразни обещания, погълнати от иначе славещите се напред – назад като разумни „англичани“. Здравият разум на сънародниците на Агата Кристи, Шекспир и Оскар Уайлд се оказаха просто въздух под налягане. Както и постоянното им оплаквания, че имигрантите са им взели „хляба“.
Ах, горките! Защото просто го виждам как 33-годишната Джейн Уилкинсън от някоя затънтено селце в Северна Англия си е мечта- ла цял живот да бере ягоди, да търка подове или да обслужва клиенти в КФС за 7 паунда на час, нали? Защото именно имигрантите от Източна Европа са й виновни, че в средното училище и последния клас наблягаше пове- че на креватните упражнения, отколкото на упражненията по биология и така и не успя да завърши с повече от средна оценка. Някой й е виновен, че когато се оказа, че трябва да работи 8 часа като секретарка, тя реши, че „това й е под нивото“ и по-добре да гледа телевизия по 8 часа.
Това бе едно дълго, дълго пиянство. А последиците от него, за съжаление, засегнаха твърде много хора, които сега се чудят какво ще се случи с градежа на живота, който тухла по тухла, много отдадено, са строили през годините. Аз не съм специалист по живота на имигрантите във Великобритания, но съм сигурна в едно нещо: на българите във Великобритания никога не е било лесно. Нито преди ЕС, нито по време на ЕС, нито след ЕС. На нас винаги се е гледало като на втора ръка хора. И никоя разпоредба на която и да е европейска институциия би променила това. Никоя. Няма как да промениш едно съзнание на човек, който не само, че би гласувал за излизане от ЕС, ами чистосърдечно би гласувал и за излизане от 21 век и връщане в 18-ти, защото, нали, по-добре е да си велика империя и да имаш колонии. Оказва се, че всъщност последствията ще бъдат предимно за британците. Тези пари, които Найджъл Фараж и Борис Джонсън им обещаваха да потекат като реки към Острова, след като той демонстративно напусне Съюза, няма откъде да дойдат.
Защото ако Великобритания е била голям нетен вносител в бюджета на ЕС, тя взимаше и не малко пари по най-различни програми от там. Особено за земеделие, пътища, ферми и още подобни. И сега земеделците са в паника. И разбираемо. Не само, че искат да им вземат евтината работна ръка, ами искат да ги лишат и от едни сигурни милиарди. Защото, дори германският канцлер Ангела Меркел да убеждава, че европейските лидери „няма да бъдат лоши“ по време на преговорите....О, те ще бъдат лоши! Те ще бъдат сърдити и те ще покажат, че който е искал развода, след това най-често съжалява.
Разочарована съм от британците. Не го крия. Защото смятах, че това е един разу- мен народ, с многовековни традиции, но с модерно мислене. И всъщност младите хора сигурно са така. Тези, живеещи в Лондон космополитни хора, които твърдо заявиха : „Имигранти или не – това са наши приятели!“. Мислех, че само в България ниско обра- зовани хора и пенсионери решават съдбата на страната си. Но ето ви една добра новина, явно това не е само наш проблем. А световен проблем с нивото на обща култура, кое- то става все по-ниска. В свят на интернет, на бързи компютри и умни телефони, все още има хора, които въобще нямат представа какво всъщност е ЕС, какво точно правят институциите там, какво правят евродепутатите там и че това не са просто „хора, които взимат големи заплати“.
Живеем в свят, в който можеш да достигнеш от една дести- нация до друга дестинация за буквално минути, часове, половин ден. Но сякаш векове още ще трябват на умовете ни, за да приемем тази глобалност и в съзнанието ни. Истината е че британците се нуждаят много повече от българите, отколкото ние от тях. И не само защото сме работливи, защото сме от едни от най-умните нации в света, не само защото не питаме първо колко ще получим на новото ни работно място, а какво трябва да направим, за да се задържим на него.
А защото Великобритания е била толкова велика нация през годините, именно заради богатството от етнос, произход, език, вярвания, култура, което се е разпростирало из целия Остров. Британците умеят да се шегуват, но сякаш тази шега се оказа твърде солена за тях. След първоаприлския майтап, който си спретнаха през юни, се оказа, че не имигрантите са явно големите губещи, а именно те. Защото изолацията и липсата на свобода не са нещо, за което може да мечтае някой. А нещо, от кое- то задължително трябва да се бяга. Винаги. Европейският съюз, въпреки всичката си бюрокрация, е дълбоко романтичен проект, мечта да се изкове нещо ново, нещо различно. Нова връзка между нациите по начин, по който да се избегне мрачното минало на Берлинската стена и нацистките конц лагери. Мисълта отново расизмът, омразата и раз- делението да победят – ето това е наистина плашещото.
И все пак, има още много време, има още много месеци, има още много години. Няма нищо необратимо. Дори страшното главоболие след пиянство с фалшив алкохол. И фалшиви обещания. Както е казал един по-мъдър човек от мен: „Пази боже, да живеем в интересни времена“. Е, ние явно живеем в такива. Сега ни остава да отворим една студена бира, да се облегнем назад, да се отпуснем и да видим какво ще се случи.
