В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден – стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер.

Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Днес празнуват всички с името Яне, Яна, Яница, Енчо, Еньо, Йоан, Дилян, Деян, както и всички, които носят имена на билки.

Обичаите на Еньовден обаче слабо са повлияни от религиозния календар и съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че в този най-дълъг ден от годината, небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила. Макар според календара на 24 юни лятото едва да е започнало, народът ни предвидливо смята, че от този ден слънцето започва да клони към зима. Вярва се, че преди да тръгне на дългия си път, то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита.

Източник: hera.bg