На 23-ти юни Великобритания ще гласува дали да остане или да излезе от Европейския съюз. Това е кулминацията на един процес, започнат от британския министър-председател Дейвид Камерън още през 2013 г. с обещанието за такъв референдум при победа на парламентарните избори през май 2015 г., последвано от преговорите с други лидери на страни от ЕС за специални отстъпки, завършени през февруари 2016 г. Докато корените на този референдум са във вътрешната британска политика и последствията от него ще са значителни за британците, той ще има силно отражение и върху ЕС, а като част от него – и върху България. Този анализ се фокусира върху ефектите на евентуален “Брекзит” за България по два основни канала – през директни политически, икономически и социални ефекти и през вероятните промени в структурите и работата на ЕС, които от своя страна биха имали последствия за България, се посочва в доклада на Института по европейски политики.
Ето и в буквален текст, без намеса от редакторите. Направени са единствено някои съкращения:
Възход на евроскептичните партии
Референдумът във Великобритания ще засили съществуващите анти-интеграционни настроения в няколко държави ако предостави “успешен” модел за евроскептични партии. Последиците от още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има “смразяващ ефект” за по-натъшни идеи за интеграция в разлини области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален “Брекзит” ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.
Директни икономически ефекти
Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целият износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори като медикаменти и мебели.
Удар по сезонните работници
Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 000 души, от които малко над половината от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати окло 65 000 българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност. Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.
Общи външни и вътрешни политики на ЕС
Излизането на Великобритания от ЕС без съмнание ще се отрази и на серия политики, върху които до момента Лондон имаше значително влияние. Голяма част от тях отразяват по-глобалния поглед на Обединеното кралство и по-либералния подход към икономически проблеми спрямо други страни-членки. Има изгледи евентуален “Брекзит” да доведе до нов тласък за въвеждане на единна корпоративна данъчна основа, противно на логиката на плоския данък от 10% в България. Друга област, в която “Брекзит” ще предизвика сериозни промени, е външната политика. Великобритания в момента е страната с най-високи разходи за отбранители способности в ЕС (в абсолютна стойност и на глава от населението), втората най-голяма като численост армия (след Франция) и една от само две държави в ЕС, които покриват целите от 2% от БВП за отбрана и 20% от бюджета за оборудване и капиталови разходи (заедно с Полша)
Какво ще стане с институциите на ЕС?
Излизането на Великобритания би наложило и премисляне на някои вътрешни процедури на ЕС. Вероятно това би извадило Лондон от председателството на Съвета на ЕС през втората половина на 2017 г., което от своя страна може да доведе до изтегляне на българското председателство с половин година напред за първата половина на 2018 г. С оглед значителната административна и политическа подготовка, която е необходима за поемането на тази роля, това би създало известни затруднения за София. Друга област в която ще има промени вероятно ще е Европейския парламент. "Механичните" промени вероятно биха свързани с преразпределяне на местата на британски евродепутати, което вероятно би увеличило с едно или две места броя на българските евродепутати.
Какво да направи България при Брекзит?
В заключение, евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, като София трябва да е готова да формулира аквтивна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България. Именно затова в отговор на евентуален “Брекзит” е необходимо София да заеме активна позиция, която да бъде насочена в три основни направления. Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи. Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.
Източник: Институтът за европейски политики (ИЕП) подписан от Ивайло Яйджиев.
Повече информация на: http://eupolicy.eu/wp-content/uploads/2016/06/Brekzit-i-Blgariya.pdf
