Същинска истерия тресе българското общество. Мислите, че е свързана с речта на Плевнелиев, която впечатли всички членове на Европейския парламент? Не. Мислите, че е свързана със смъртта на поета Евтим Евтимов? Не. Мислите, че е свързана с предстоящите кандидат-президентски избори? Не е това. Истерията е свързана с драмата около едно глупаво паркомясто в Слънчев бряг и бит- ката за изконното право на един или друг да го ползва, в следствие на което един важен член на нацията, допринесъл изключително много за нейното развитие, макар предимно в негативна посока, бе застрелян и сега се бори за живота си. Димитър Желязков, известен като Митьо Очите или Митьо Да Айс. Още си спомням първият ми досег с едно от най-гледаните в България риалитита „Мутри брадър“.
Бях на около може би 10 години, някъде през онези вълшебни 90-те, за които е модерно днес да се блену ва, когато пред очите ми двама мъже и една жена, облечени в черно (много преди филма „Мъже в черно“ ) се появиха изневиде- лица на улицата, на която играехме криеница, нахълтаха в една къща, където на двора група мъже мятаха карти, гръмнаха един от тях, а след това, също така внезап- но, се скриха в един вход и избягаха. След себе си оставиха само една гумена ръка- вица, която ние скрихме и използвахме за игра, без дори да подозираме, че полици- ята около 2 часа търси някаква улика. Тогава подобни случки бяха нещо обичайно и никой не им обръщаше особено внимание. Родителите ни дори не ни извикаха да се приберем. Нито пък ни попитаха дали сме уплашени, стресирани и дали имаме нужда от среща с детски психолог. Тогава на подобни тъмни субекти не се гледаше като на някакви национални герой, чиито живот, действия, начин на обличане и при- ческа трябва да бъдат в центъра на главни водещи новинарски агенции. Подобни престрелки отново станаха модерни, или по-точно обикновена гледка, в годините, когато сегашният премиер бе главен секретар на МВР. Много от нарколагерите в София бяха разпръснати и буквално унищожени.
От тогава насам джойнтът определено вече не е левче. Случайно или не, сега отново, при втория мандат на премиера Борисов, подобни кървави случки се повтарят. Разбира се, в това няма нищо страшно. Нито пък срамно. Няма нужда да се притесняваме дали това ще прогони англичани, руснаци, чехи от нашето море. Ако има нещо, което може да ги изгони от там това е само и единствено поскъпването на водката-менте и бирата. На никой от чуждестранните туристи не им дреме, че някакви си там „бизнесмени“ с неизвестни бизнеси са тръгнали да се гърмят заради спор за паркомясто. Да пар- кираш в днешно време може да е наистина изнервящо, нали? Факт. Лошото е обаче че на нас ни пука твърде много. Или по-точно на някои журналисти. Сега...ако погледнем обективно, трябва да проявим разбиране. Лято е. Освен за Европейското първенство, няма много-много други теми за писане. Какво да правят репортерите? Не може само да отразяват Фестивала на розата в Казанлък, нали? Подобрен разстрел и Митьо Очите, който бере душа , са си манна небесна направо. Това си е ходещ рейтинг (е, в неговия слу- чай легнал). Ако не го уловиш, трябва да си ....балама. Само че, аз не мога да се начудя на тези лекари и шефове на болници.
За Митьо Очите се грижеха ВСИЧКИ хирурзи от бургаската болница, включи- телно и техни "столични колеги", кръвопреливане му се правеше от всички възможни резерви в Бургас и в Стара Загора (в същия ден , в същата болница умира двегодишно дете, между другото да кажем..)...въобще като цяло, все едно се спасява живота на премиера и на президента едновременно... Чудя се как не се и пусна благотворителен номер, на който да пращаме смс-и. Да бе Хаджи Димитър с кървяща рана там, не би била толкова голяма грижата за него. Може би звучи заядливо да се задава подобен въпрос – но би ли се положила такава грижа за който и да е друг, айде няма да казваме престъпник, но за някой друг? На колко семейства са били искани пари, за да продължи кръвопреливането? Кол- ко хора са трябвали да търсят транспорт за болните си близки до София, защото в родните им малки градчета няма кой да им обърне внимание и за пет минути?
Ех, ако беше здравеопазването за нас, такова каквото е и за Митьо Очите, който между другото получава прякора си защото обичал да удря опонентите си в очите.... Обществото така и не получи каквито и да е обяснения защо подобен инцидент, който бе определен и като „махленска свада“ от премиера, стана толкова значимо събитие. Защо се следи час по час дали бивши- ят висаджия, арестуван безброй пъти, е в операционна или не, жив ли или не е. Защо Румяна Бъчварова отложи ва- жното си участие в Европейския съвет на вътрешните министри? За да бди и тя до леглото на Митьо ли – мъж, за който се твърди, че е участвал във въоръжени гра- бежи, отвличания, побоища, сделки? Как досега Желязков, чиято криминална ка- риера започва на едва 23 години, успява толкова години да безчинства и да държи в постоянен страх целия бургаски район?
Чии интереси са толкова важни да бъдат опазени живи с цялата истерия около самоубийствената му проява на псевдомъжество в Слънчев бряг? Защото със сигурност тук не става въпрос само за тези на Димитър Желязков.
