Над 1 млн. души, които са останали по исторически причини извън границите на родината, се борят да вземат българско гражданство. Най-много са хората от Сърбия, Македония, Украйна и Албания, но много малко от тях се сдобиват с мечтания документ. Лошата координация между работата на отделните комисии, Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), бави процедурите. В Украйна се намира едно от най-големите български малцинства в света, коментира пред "Труд" Олга Грозева. Тя обясни, че съгражданите ни с български произход там са над 300 000 души, а заедно с тези от смесени бракове, надхвърлят 1 млн.

За тях вземането на българско гражданство е свързано с много разходи и пътуване до България, което е проблем. Бившата съветска република не позволява двойно гражданство, затова тези, които го получат, са принудени да го крият. Образователната система в България позволява сънародниците ни зад граница да пристигнат и да получат безплатно висше образование, като за тях има определени квоти. За бесарабските българи това е шанс да се устроят тук и да останат, поясни Грозева. По думите й за българите в Украйна България е дестинация номер едно като държава, в която биха се заселили.

Все повече българи и от Западните покрайнини в Сърбия искат да вземат българско гражданство, посочи и Иван Николов от КИЦ Босилеград. Тойкоментира, че процедурата е убийствена, а някои чакат от 2012 г. Отделно от това се иска доказване на български произход, въпреки че в акта за раждане пише, че родителите са българи. “Какво да правят българите в Македония тогава, където е имало гонения и заличаване на всякакви документи и проява на българско самосъзнание?”, попита той. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира, че срещу сънародниците ни се оказва натиск от страна на държавата, в която се намират, на места има и гонения срещу българското им самосъзнание.

„Желаещите за гражданство са много, но се чака дълго, обясни шефът на ДАБЧ Борис Вангелов. Една от причините е липсата на доказателства за българския произход на кандидатите от страна на Съвета по гражданство при дирекция “Българско гражданство”. Случва се да не признават дори наши преписки, които са индивидуални административни актове, коментира Вангелов. Някои от вече получилите гражданство обаче твърдят, че различията в работата на отделните комисии у нас, които работят с малцинства, останали извън пределите на България, започват да се изглаждат и това дава добри резултати.