На 16 юли 1965  г. в  Алпите на границата между Италия и Франция под връх Монблан (4807 м) тържествено е открит 11,6-километровият тунел "Монблан" в присъствието на президентите на Франция и Италия  Шарл дьо Гол и Джузепе Сарагат. Той се намира на границата между Италия и Франция и свързва градовете Шамони във Франция и Курмайор в Италия.

Тунелът е широк 8,6 метра, висок 4,35 метра с две двупосочни платна.  През 1949 г. Франция и Италия подписват споразумение за изграждането на път, свързващ двете държави. През 1953 г. е подписана конвенция за неговия строеж, ратифицирана през 1954 г. от парламента на Италия и през 1957 г. от парламента на Франция. Строителството на тунела официално започва през май 1959 г. и завършва през 1965 г.

А ето как БТА отразява историческото събитие през далечната 1965 година. 

Париж, 16 юли 1965 г./БТА/ Най-дългият тунел на света - с дължина 11 600 м под най-високия връх в Европа - Монблан, бе открит днес за автомобилно движение. Той свързва френския град Шамони и италианския Антрев. За да се пресече френско-италианската граница под „покрива на Европа“, са необходими около 10 минути.

Проектът за строителството на този грандиозен тунел има стара история. За необходимостта от такъв тунел се е говорило още по времето на Наполеон Трети. Привърженици на създаването на удобен път, свързващ Франция и Италия, са били също и Бисмарк и френският министър Барту. Обаче една такава сериозна техническа задача можа да бъде решена едва много по-късно.

През 1957 г. в резултат на преговорите между френското и италианското правителство бе постигнато споразумение за построяване на тунел под Монблан. Строителните работи, започнали през 1959 г. продължиха повече от 6 години и бяха завършени в началото на юли т. г. Строителството започна едновременно от двете страни. Съгласно постигнатото споразумение всяка страна трябваше да прокара половината път и през август 1962 г., като изпревари с една седмица французите, италианската страна завърши основното прокопаване.

Тунелът е висок 6 метра, а двупосочно платно широко 7 метра. Но пропускателната му способност е намалена малко поради трудностите с вентилацията. По същата причина скоростта на движението на автомобилите се ограничава на 70 км в час. Усъвършенстването на вентилационната система, според изчисленията на специалистите, ще позволи в бъдеще да се увеличи пропускателната способност до 1200 коли в час и да се открие движение за тежък товарен транспорт. Понастоящем през тунела ще преминават само автомобили и при редки случаи туристически автобуси.

Но тунелът под Монблан е не само най-дългият, но и най-скъпият. Той струва 100 милиона франка. Преминаването през тунела ще струва на автомобилистите до 24 франка, а в бъдеще за товарния транспорт - до 101 франка в зависимост от товара. Такава висока такса за преминаване ще носи немалки печалби на частните компании, които наред с правителството участваха в построяването на тунела.

Нито френското, нито италианското правителство можеха да поемат изцяло върху себе си първичните разходи за този строеж. Те бяха принудени да поканят частни компании, които заплатиха голяма част от необходимите разходи и, следователно, контролирайки експлоатацията на тунела, ще получат голяма част от печалбите от високите цени, които автомобилистите ще трябва да плащат, когато пресичат френско-италианската граница.