Египтолози установиха с високотехнологични изображения , че художниците преди 3000 години са знаели как да се освободят от правилата на изкуството. Положението на скиптъра е леко променено на портрет на Рамзес Втори преди 3000 години, виждат се и други корекции.
От 19-и век египтологията приема фараонското изкуство за силно конвенционално, отговарящо на ограничаващите кодове на стереотипите, пишат изследователи в специализираното издание Plos One. Майсторите, работили в погребалните параклиси, "не избягват тези предразсъдъци", според които те са се задоволявали да пренасят предварително определени мотиви върху стените, казват авторите.
Изследвайки рисунки в гробниците в Долината на царете, учените откриват следи от неподозирана досега изобретателност, особено в гробницата на жреца Нахтамон, украсена с изображение на Рамзес II, нарисувано около 1200 г.пр.н.е. Фараонът е изобразен в профил и носи скиптър. Зад видимото изображение се крие съвсем различна композиция, разкрита с помощта на нови преносима техника за визуализация и химичен анализ, които позволяват изучаването на творбите на място, без да ги увреждат.
Инструментите са монтирани на малък робот, който се движи по изрисуваните стени. Благодарение способността да вижда в различни дължини на светлинните вълни (рентгенови лъчи, ултравиолетови лъчи, инфрачервени лъчи), роботът може да изследва материята в дълбочина подобно на медицински скенер, обяснява съавторът Филип Валтер от френския Национален център за научни изследвания.
За няколко минути се появяват други елементи, невидими за човешко око - короната немес и колие, които "нямат формата на тези, виждащи се днес", пише химикът, специализирал в изследване на материали от културното наследство. Положението на скиптъра също е ретуширано, за да следва линията на раменете на Рамзес Втори - много по-ниско, от първата версия. "Не очакваме да видим такива промени в изображение на фараона, което би трябвало да е много формално и непроменено във времето, обяснява египтологът Филип Мартинез, съавтор на изследването.
Изследването, проведено от интердисциплинарен екип, разкрива подобни промени и в гробницата на Мена, датираща от същия период (между 1400 и 1200 г.пр.н.е.). Благородник от Луксор е нарисуван с двете си ръце, протегнати към бога на мъртвите Озирис в знак на преклонение. На заден план може да се различи бегло "трета" ръка, което изследването потвърди: в хода на изпълнението ръката на Мена е била преместена по-близо до лицето.
Химическите анализи показаха и промени в пигментите, използвани за оцветяване на кожата на фигурата. Трудно е да се разбере колко години са изминали между промените и дали са правени от едни и същи художници, но учените смятат, че те са достатъчно важни, за да показват "творческа свобода".
Това променя представата за изкуство, "където всичко е предварително подготвено и където художникът не измисля нищо пред стената", анализира Филип Мартинез. Променяйки композицията, художникът прави избор и внася нещо лично, което няма нищо общо с реставрацията на картина, обяснява Филип Валтер.
"Откриваме подобно сложно поведение при великите художници от Ренесанса - Тициан, който променя ъгъла на лицата, Рафаело, който сменя положението на крака на Христос", добавя Филип Мартинез. Ако това бъде потвърдено и от други древноегипетски произведения, фараонското изкуство е по-близо до "съвременните естетични стандарти, захранвали от гръцко-римското изкуство".
