Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Коронавирусът се завръща, но Европа не иска нови строги ограничения

Публикувана: 19 Sep 2020 18:03
Обновена: 23 Nov 2024 08:48
Прочетена: 1022
Коронавирусът се завръща, но Европа не иска нови строги ограничения

Докато втората вълна от коронавирусни инфекции набира скорост в цяла Европа, правителствата на континента са решени да избегнат мащабни блокади и вместо това търсят икономически по-щадящи начини да живеят с новата болест, пише в свой анализ The Wall Street Journal, цитиран от Bloombergtv.bg.

Франция и Испания са водещи по брой на заразени с Covid-19 в цяла Европа след летния сезон на пътуванията, като в някои случаи двете страни достигат нива на заболеваемост, подобни на тези в САЩ. В отговор властите предприемат локализирани мерки за борба с огнищата, като същевременно призовават гражданите да защитават себе си и другите, действайки с необходимата предпазливост.

Това контрастира с мерките, наложени, когато Covid-19 за пръв път удари Европа по-рано тази година. Тези ходове в крайна сметка задържаха разпространението на вируса, но и станаха причина за най-рязкото икономическо свиване в региона след Втората световна война.

Новата вълна от инфекции засяга предимно по-младите хора. Повечето от положителните тестове през последните седмици показват, че заразените имат леки симптоми или нямат такива изобщо. Здравните експерти предупреждават, че пандемията може да стане по-опасна през зимата, тъй като хората прекарват повече време на закрито.

И все пак политиците до голяма степен изключват вероятността от нови строги национални ограничения.

„В най-лошия случай може да се наложи да се намесим с целенасочени, ограничителни мерки в определени части на страната“, казва италианският премиер Джузепе Конте. В Италия беше наложена една от най-строгите карантини тази пролет, която включваше замразяване на голяма част от икономиката.

„Този вирус е тук, за да остане и от нас зависи да го държим под контрол и да се научим да живеем с него“, заяви германският министър на здравеопазването Йенс Шпан пред репортери във вторник.

Херман Гусенс, лекар и микробиолог от университета в Антверпен, който координира научно-консултативния панел на ЕС, заяви, че по-рано тази година в дебата в Европа са доминирали експерти в областта на общественото здраве като него, които са предоставили научни съвети, довели до карантина, без да се обмислят по-широките обществени и икономически ефекти.

Гусенс изтъква, че сега съветва политиците да променят подхода си и да помолят хората да не разчитат на правителствени мерки, а да поемат лична отговорност за ограничаването на болестта, като се придържат към социалното дистанциране, носят маски и избягват пренаселените пространства.  

Испания, която се бори с най-голямото огнище на коронавирус в Европа през последните седмици, регистрира средно по около 9700 нови случаи на ден. Големият брой започва да създава нов натиск върху болниците в някои испански региони. В Мадрид, където хоспитализациите се увеличават повече от всякъде другаде, пациентите с Covid-19 сега заемат 21% от болничните легла. Нова болница с 1000 легла, фокусирана върху инфекциозните болести, е в процес на изграждане в покрайнините на града и се очаква да отвори врати през ноември.

"В момента няма смисъл да се обмисля карантина в Мадрид", коментира ситуацията Фернандо Симон, ръководител на испанския Координационен център за здравни сигнали и спешни случаи. Вместо това регионалните власти през последните месеци наложиха локални карантини на малки градове или квартали.

Във Франция ръстът на броя на нови инфекции се ускорява, като средно на ден се регистрират по около 8300 случаи. Но досега увеличението не е довело до значително нарастване на броя на смъртните случаи. Наскоро френските власти съобщиха за няколко десетки смъртни случаи на ден, свързани с коронавируса, в сравнение с над 500 на ден през април в пика на здравната криза.

„Правителството ще трябва да вземе някои трудни решения в рамките на следващите осем до десет дни“, смята д-р Жан-Франсоа Делфрайси, който ръководи научния съвет, консултиращ френските власти за справяне с пандемията.

Френският президент Еманюел Макрон каза, че правителството има за цел да забави разпространението на заразата, но и същевременно да остави хората да живеят възможно най-нормално, като посочи, че учените не се занимават с политика. „Всеки трябва да остане на мястото си. Демократично избраните лидери трябва да вземат решения “, изтъкна Макрон.

Строгата двумесечна карантина във Франция по-рано тази година се отрази тежко на френската икономика, която се сви с 13,8% през второто тримесечие - рекорден спад за страната и най-голям от Втората световна война насам.

Носенето на маска стана задължително навсякъде в повечето големи френски градове, включително в Париж. Хората трябва да носят маска в офисите си, а децата на възраст над 11 години - в училище.
 

Назад