Германският съд излезе с решение, че връща 9-месечната Катерина, която беше отнета от родителите й в Германия, на семейството и. До сряда момиченцето беше под опеката на социалните власти. 

„Много сме щастливи и още не мога да осъзная. От вчера, откакто ми съобщиха се опитвам да проумея, но не мога да се отпусна още. Поуката, която си извадих е, че когато отиваме в чужда държава трябва да бъдем по-подготвени с език, закони, нрави и манталитет, за да можем да реагираме адекватно”, посочи Мирена Славова.

„Доводи за отнемането на детето нямаше, а само подозрения. Доказателства също няма. Социалните служби действаха прибързано, без да проверят що за хора сме. Не провериха дали наистина е имало катастрофа, понеже документът беше на унгарски и нямаше кой да го преведе. Не повярваха за произшествието и решиха, че всичко е измислено от нас”, добави Мирена.

„Благодарим на всички и на завеждащия консулската служба в Берлин г-н Даниел Данов. Той беше денонощно на наше разположение. На медиите, които откликнаха, на външно министерство и на българските лекари, които ни увериха, че везните се накланят в наша полза”, каза още майката на Катерина.

В студиото на „Плюс-Минус. Коментарът след новините” адвокатът по международно семейно право Йорданка Бекирска обясни тенденциите за закрила на детето в западните страни и моделите в България.  

„Истината е, че социалната система на запад функционира така. При най-малкото съмнение, че е нарушено здравето на детето и, че по някакъв начин има опасност или риск за живота му, то бива автоматично извеждано от мястото, на което се твърди или се предполага, че има някакво насилие върху него”, каза Бекирска.

„Целта на тези мерки е превенцията и детето да бъде спасено, а неговото здраве да бъде съхранено. Това е много неразбрано от нас, защото социалната ни система не работи по този начин. Ние тук имаме деца в риск ежедневно, но социалните нямат тези правомощия. Само в крайни случаи. В България при подобен случай не би се стигнало до подобна ситуация”, обясни още адвокатът.

„Вярно е, че семейната среда е най-добрата, но докато се докаже, че тя е наистина е в интерес на детето и, че там то е съхранено, в Западния свят по-добре се приема то да не е с родителите си”, заключи Йорданка Бекирска.