37% от световното население очаква 2020 година да е по-добра от 2019 година. Един от всеки четирима е песимист. Това показва анкетата "В края на годината" на Световната асоциация "Галъп интернешънъл".
Проучването отчита, че у нас общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години. В последните няколко години донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но то все пак остава много по-слабо.
На фона на света България е близо до средните стойности на оптимизъм. Когато обаче става дума за лично щастие, страната ни продължава да е в долната част на класацията. Това означава, че българите са по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но са и много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено.
В края на тази година 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г., 22% - да е по-лоша, а 34% - същата.
Това означава, че нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10. През миналата година тази оценка беше отрицателна: - 8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Според изследването очакванията сега всъщност са най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Предполага се, че това се дължи на известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.
България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС ние сме по-големи песимисти.
И през тази година ЕС изглежда сравнително унило в сравнение, например, с развиващия се свят, отчита "Галъп". От Агенцията посочват, че това е знак, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.
В края на тази година 45% от българите декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в "средата" между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години "Галъп" отчита плавно укрепване на усещането за лично щастие. То обаче остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието, която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец.
В световен мащаб първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 - дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави). Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави).
Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.
Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г., докато живеещите в Индия и Западна Азия са по-скоро оптимистично настроени.
След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година.
