Най-после лъч светлина проби мрака. Върховният съд спря плъзгането на Великобритания към статута на бананова република. Опитът на Борис Джонсън да спре парламентарната дискусия за Brexit беше изобличен като злоупотреба с власт. Въодушевяващото послание от 11-те съдии беше просто: върховенството на закона, успоредно с правото на глас, е основен стълб на демокрацията. Премиерът искаше да се постави над него, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Политик с малко чувство за почтеност щеше да отговори на тази анатемосваща присъда като подаде оставка. За няколко месеца неговото правителство се превърна в какофония на хаоса. Сега Джонсън бе уличен, че лъже кралицата и нацията в опит да спре парламента. Не беше изненада, че той отказа да поеме почтения курс. Джонсън е нарцис. Смирението според него е за „малките хора“. Той не е сам. Решението на съда съвпадна с взаимното потупване с Доналд Тръмп по време на посещението на Джонсън в Ню Йорк. Американският президент е изправен пред свое собствено юридическо предизвикателство. Демократите започнаха процедура по импийчмънт заради контактите му с украинския президент Володимир Зеленски. Телевизионните кадри бяха уместни: двама демагози, обединени в презрението си към демократичните ценности. Не съм сигурен, че това е имал предвид Уинстън Чърчил, когато популяризира идеята за „специалните отношения“ между САЩ и Великобритания.

Джонсън и неговите близки английски националисти се представят като пазители на националния суверенитет срещу предполагаемите домогвания на ЕС. Приятната ирония на съдебното решение бе, че то не беше нищо друго освен смело отстояване на парламентарния  суверенитет. Заплахата, която решението идентифицира, идва не от Брюксел, а от свръхсилен британски премиер. Джонсън обича да се хвали с класическото си образование. Той трябва да опресни знанията си по английска история.

Мнозина може би са си помислили, че той не може да падне по-ниско. Отговорът на Джонсън обаче бе грозна кампания за представяне на съдебното решение като поредната атака на въображаем заговор срещу Brexit. Публично той казва, че ще се подчини на закона. Негласното съобщение от Даунинг стрийт 10 е, че съдиите са узурпирали властта на хората, за да осуетят резултата от референдума. Целта му е да подготви почвата, на която смята да се бори на избори.

Върховният съд защити доблестно британската демокрация. Той не очерта път към или против Brexit. Премиерът настоява, че Великобритания ще напусне ЕС на всяка цена на 31 октомври. Реалният живот сочи към искане за още едно удължаване на процеса по член 50.

Общите избори са неизбежни, но не е сигурно кога. Политическата некомпетентност лиши Джонсън от парламентарно мнозинство и обедини опозиционните партии срещу него. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин, който е толкова враждебен към ЕС, колкото и много от консерваторите, възприе изцяло опортюнистична позиция, която оставя неговата партия в пасивно положение.

Връщането на депутатите в Уестминстър ще им позволи да засилят правните гаранции, които вече въведоха, срещу заплахата на Джонсън за излизане от ЕС без сделка. Най-вероятно те също така ще блокират предсрочните избори, докато не бъде постигнато споразумение с ЕС за удължаване на процеса по член 50 за трети път. Нищо от това обаче не очертава пътя към споразумение.

Перспективата за сделка на срещата на върха на ЕС през октомври е вече невзрачна. Предложенията на правителството за замяна на договореностите за ирландската граница - така наречения бекстоп - предлагани на предшественика на Джонсън Тереза ​​Мей, са далеч от каквото и да било осигуряване на отворената граница, изисквана от мирното споразумение от Разпети петък.

Съществува и по-дълбокият въпрос с доверието. Лидерите на ЕС знаят, че на този министър-председател не може да се вярва да спазва обещанията си за бъдещите отношения между Великобритания и съюза. Те виждат, че той нито се ползва с достатъчно уважение, нито разполага с достатъчно гласове, за да изгради коалиция в полза на ново споразумение. Кой иска да прави бизнес с политик с лъжливото досие на Джонсън?

източник:investor.bg

Опциите, които остават са сделката, договорена от Мей и вариант, който ще замени общ бекстоп за Великобритания с такъв ограничен до Северна Ирландия. Джонсън отхвърли и двата плана, като нито един от тях не е сигурно, че ще получи подкрепата на депутатите.

Това оставя съдбата на Великобритания в ръцете на ЕС. Повече от три години след референдума партньорите й могат да бъдат извинени, че искат всичко да приключи. Великобритания носи отговорността за Brexit. Други членове на ЕС вече платиха значителна цена. Ако британските политици сега не могат да намерят начин да напуснат, те едва ли могат да очакват неопределена серия от отлагания.

Колкото и неоснователно да е искането обаче, отказът на ЕС да отложи Brexit на практика би означавал изгонване на Великобритания в момент на безпрецедентна политическа криза. Освен непосредствените щети за европейските икономики от Brexit без сделка, въздействието върху дългосрочните отношения би било неизмеримо.

Какво може да предложи Великобритания в замяна на повече време? Не много. Удължаването на крайния срок с още няколко месеца ще осигури време за избори, които биха могли да разчупят безизходицата. Това също е малко вероятно. Най-доброто, на което може да се надяваме, е, че най-накрая нов парламент ще приеме неизбежното и ще свика втори референдум. Няма обаче гаранции.

източник:investor.bg