Всичко, което наблюдаваме още от референдума насам, е един жалък опит да ни напомнят за великото английско чувство за хумор. Добре де, до едно време беше смешно, докато все още си казвахме, че „ще се наиграят“ и ще се откажат; тогава сравнявах Brexit с прекалено дълъг скеч на „Монти Пайтън“ и т.н., и т.н. Беше смешно. Минахме границата обаче. Поехме… вероятно се чудите откъде накъде пък се появи това първо лице множествено число и какво общо имаме ние с всичко това…

… дори няма да говоря за хилядите българи на Острова, техните права и интереси, защото отиваме в съвсем друга тема; по-важното е, че ние СМЕ част от ЕС и всичко това жизнено ни вълнува, каквото и да ви втълпяват евроскептиците. Ние сме част от европейското семейство, което се опитват да разбият, и ни вълнува, да.

Та—поехме по пътя от Great Britain към Little Britain. Не казвам, че и това не е смешно. По своему. Но пък не казвам и че не е тъжно същевременно с това.

Минусите са ясни. А най-най-най-големият е, че подобен ход създава самоувереност у национал-популистите и те започват да си въобразяват, че излизането на тяхната собствена държава от ЕС е възможно и започват да подкукуросват торпилиращите здравия разум свои последователи към кампанийно крещене. Лошо.

Кой е доволен от тази заразна идеология е ясен. Тръмп е повече от щастлив, че Brexit се случва и не спира да хвали „желанието на британците за свобода“… каквото и да значи това.

Пък и Салвини в Италия, и Льо Пен – във Франция, се оказаха оплетени в много руски пари, за да хвалят политиката на Кремъл и да крещят против ЕС. Същото се оказа положението и с много български анти-ЕС „проповедници“; подобни „следи“ бяха надушени и в още много крайнодесни формации, опитващи се да дискредитират ЕС. Такава е играта, така я играят, ясно. Имаш съперник, в лицето на Евросъюза, опитваш се да го елиминираш или поне – отслабиш. Това за мирното съжителство на хората по света е детска приказка.

Но да приема, че има толкова заблудени и ограничени европейци, които доброволно да канят вампира вкъщи, отричайки преимуществата на ЕС и продавайки идеята за общо европейско семейство за шепа фъстъци и балон с обещания, ми е трудно и неприятно.

Лирата се срива, компаниите поголовно напускат Острова, хора губят работните си места, твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия ще удари много браншове, сред които и фермерите.

Здравната система ще страда от липса на кадри. Борис Джонсън е готов да разруши демокрацията, спъвайки Парламента, за да „достави“ Brexit на всяка цена, само и само да си вдигне моментния рейтинг, за да запази властта си. Собственият му брат – Джо Джонсън – подаде оставка от правителството, където заемаше поста държавен секретар, и от парламента, където беше депутат.

Заявявайки, че „поставя националния интерес над семейната лоялност“. Тоест – и той не може повече да търпи действията на собствения си брат.

Както мнозина отбелязаха, Джо Джонсън Е ПЪРВИЯТ ПОЛИТИК, който подава оставка, за да прекарва… ПО-МАЛКО време със семейството си.

По време на кампанията на Тръмп Джонсън заяви в интервю, че бъдещият президент е неквалифициран и неспособен. Днес двамата са първи приятели. Защитават се един друг пред света.

Джонсън заяви, че Brexit ще е лесен и със сделка. Нещата отиват към съвсем друг сценарий, като „лесен“ вече е само спомен. Отдавна отпътува този влак. А „без сделка“ е сред новите цели на Бо Джо. Ще го рекламира даже. С едни сто милиона паунда. Които можеха да отидат навсякъде, където има нужда от тях. Но ще отидат за реклама на Brexit без сделка. Защото някой има неукротимо его...

Предполагам, ви става ясна „последователността“ в действията на Бо Джо. Държи на думата си, нали?

Вероятно някои биха се изкушили да кажат: „мина доста време, положението се промени коренно, трябва да е гъвкав“.

Добре…

А как ви се струва – малко повече от два месеца „доста време“ ли е? Защото точно на 26 юни 2019 г. Борис Джонсън заяви: “I’m not attracted to archaic devices such as proroguing” („Не съм привърженик на такива архаични действия, като прекратяването на парламентарната сесия“).

Малко след това…

… „Парламентът спря работа до 14 октомври. Целта е да бъдат осуетени опитите за обстойно проучване на плановете на Джонсън за Брекзит и да му се позволи да наложи излизане на Великобритания от Европейския съюз без сделка“.

Както и да е… за ужасите от безумните действия на брекзитиращите британци и вредите от клатенето на Европейския съюз сме говорили, говорили. Ужасно е. Да. Да пробваме обаче да видим поне едно положително нещо в картинката.

Положителното е това, че може би, просто може би… европейците ще се стреснат от случващото се с една колосална икономика, която е била и все още е синоним на стабилност, но която много бързо пое по нанадолнището, именно заради напускането на ЕС. Всички приказки за това колко е хубаво без ЕС ще се покажат като просто едно празно плямпане на хора с лични интереси или пък зловредно заблудени хора.

Тоест – хубавото на Brexit е, че ще се превъплъти в ролята на ужасно предупреждение.

Някога Британия беше пример за света, днес се превръща в ужасяващо предупреждение. За съжаление, ЕС (не доброволно, разбира се) трябваше да жертва един от семейството си, за да покаже на останалите колко е страшно, когато крайнодесните и популистите бъдат оставени да си играят на политика и да се правят на политици, а хората им повярват.  

източник:Novini.bg