Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 - това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба", провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено. Книгата "Погубената България" на изследователите проф. Вили Лилков и Христо Христов илюстрира чрез разказите на жертви и извършители репресиите, извършени след преврата на 9 септември 1944.
Ужасите след 9 септември
Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд", концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.
През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4 816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.
Проф. Вили Лилков подчертава, че съвместното му изследване с Христо Христов е логично продължение на усилията да се проследи докрай съдбата на много бележити българи сред т. нар. „бивши хора“ не само в столицата, но и в още 14 големи областни и по-малки градове.
„Задачата ни беше не само да припомним Голготата на изтъкнати общественици, управници, предприемачи, учени, инженери, адвокати и прочие, но и да разкрием с факти масовостта на комунистическия терор. Силен акцент е поставен и върху методите, с които Държавна сигурност се опитва да ликвидира и заличи напълно паметта за най-просветените, напредничави и предприемчиви българи след деветосептемврийския преврат. Специално място сме отделили на работата на следствените органи на режима. Методите за подготовката на главорезите му са директно заимствани от НКВД и се практикуват от изпратените в страната униформени и цивилни съветски инквизитори, които ръководят българските си слуги. Дори терминът „бивши хора“, използван от ДС за обозначаване на несвързаните с политиката елити на Царство България, е директна заемка от практиката на червения терор в СССР", обяснява проф. Лилков.
"Да се разследват за лагер"
Изследователят допълва, че обичайната резолюция на ДС върху постановленията за задържане на „бившите хора" заради „вредителство“, „диверсии“ и прочие измислени престъпления гласяла: „Да се разследват за [изпращане в] лагер“. Проф. Лилков е категоричен, че ликвидирането на българските елити е било добре обмислено и детайлно планирано престъпление - с цел не само да се разчисти пътят към властта на в мнозинството си необразовани и безскрупулни привърженици на съветския комунизъм, но и да подчини свободомислещите хора в България на мита за „новия социалистически човек“.
Според авторите, разправата с българските буржоазни елити е толкова жестока и на базата на опита, който компартията трупа в периода 1923-1925 г. като задграничен филиал на Коминтерна. Именно през този период и по-късно комунистите се съюзяват с престъпници и бандитски формирования. Типичен пример е т.нар. Митьо-Ганева чета, която е съставена от престъпници. Към нея се присъединяват и комунисти, които извършват въоръжени нападения. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година бандата е разгромена, но имената на участниците в нея фигурират в списъците на героите на БКП.
Комунистите активно търсят връзки с бандитски формирования и успяват да ги овладеят политически и идеологически, но основно чрез парите, които идват от Москва. Главен екзекутор на Народната милиция непосредствено след 9 септември 1944 е македонстващият терорист Лев Главинчев. Именно той унищожава по заповед на Титовата УДБА много видни българи от Вардарска Македония и Пиринско. Деветосептемврийските превратаджии освобождават от затворите и въоръжават над 7 000 опасни престъпници за изпълнение на „мокрите поръчки“ на компартията и на окупаторите. Тази информация идва от сина на Руси Христозов, директор в Народната милиция и един от организаторите на убийствата и отвличанията през есента на 1944.
В книгата „Погубената България“ са публикувани и свидетелствата на бившия висш комунистически апаратчик Петър Семерджиев, който по-късно бяга в Израел. В нея са изброени имената на поръчителите, палачите и жертвите на мародерства и убийства на офицери, духовници, предприемачи, заможни земеделци и други „бивши хора“ в Сливенско. В Хасково са разстреляни командирите и целия офицерски щаб на местния гарнизон, коварно поканен от комунистите за „побратимяване“ при обявяването на война на Германия.
„Комунизмът се оказа една фанатична и безчовечна религия, по-силна от исляма, чиито последователи престават да мислят, освен чрез фетиша на партията-диктатор, който убива всичко човешко у човека. Тук ние надминахме фашистите. (…) Нашият социализъм се оказа най-жестокият тоталитаризъм върху другомислещите“, свидетелства Стефан Богданов, шеф на контраразузнаването на ДС веднага след 9 септември 1944. По неговите думи, изпратените в НРБ съветски съветници във всеки отдел на ДС са били инициатори на най-жестоките инквизиции върху представители на стария български елит.
Печалният край на българските елити
Партизани, които в мнозинството си са необразовани, стават впоследствие министри, дипломати, директори. „Една от причините за колапса на социалистическата икономика е, че тя беше изградена именно от ръководители, инженери и технолози с партизанско минало, както и от завършили рабфакове и съветски ВУЗ-ове по съкратената процедура. НРБ бълваше продукция, която дори съветският пазар накрая отказваше да приема", припомня Вили Лилков. И допълва, че друга важна цел на комунистическия режим е пълното заличаване на спомена за образованите, талантливите, предприемчивите и успели хора от предишната епоха. Точно заради това в изследването „Погубената България“ са цитирани извънредно много факти, биографии и истории, които илюстрират съдбата и ценностите на погубените.
Хората от елитите на Третото българско царство, които не успяват да избягат от НРБ, са изселвани и уволнявани. Отнемат им се всякакви възможности за професионално израстване, лишават ги от пенсии, а на наследниците им е забранено да учат в университетите и да заемат ръководни и по-добре платени длъжности. Накрая им е оставена единствено възможността да изживеят в несгоди края на дните си, вместо да съдействат за модернизацията на България и за облагородяването на нейния човешки капитал. Заклеймените като „бивши хора“ непрекъснато са под наблюдение - и първи се оказват в концлагери и затвори при всяко усложняване на отношенията между Изтока и Запада, каквато е например антикомунистическата революция в Унгария през 1956 година, заключава проф. Вили Лилков.
dw.com
