"Много се гордея с работата си. Обичам това, което правя. Може би защото вече нямам родителите си, те умряха млади." Мариана Турку  е на 53 години е от Румъния, но работи в Италия, където се грижи за възрастни хора - т.нар. професия "баданте". С това се занимава от 10 години насам.

В родината си тя работи в една фабрика, но заплатата й едва покрива разходите за издръжка на семейството й. След това решава да потърси късмета си в Италия за някаква временна работа. Накрая решава и да остане там.

В момента тя се грижи за възрастна двойка в района на Марке. Самата тя определя това като "добра работа, с договор", но в много малък град, където тя се чувства изолирана и не може да се впише съвсем.

Мариана е една от многото румънки, които са напуснали страната си, за да работят в чужбина. Най-честата дестинация при тях е италия, а в много от случаите жените взимат със себе си и семействата си в желанието да им осигурят по-добра среда за живот.

Голям брой румънци са заети, както формално, така и неформално, в сектора на грижите - един от секторите на заетостта, които осигуряват вход за италианския пазар на труда за чужденци.

През 2015 г. повече от 880 000 души са били заети като домашни работници в Италия. 20,5% от тях са румънци - най-големият дял сред всички националности като цяло, въпреки че е много трудно да се изчисли точния брой. Причината за това е, че много от работещите чужденци в сферата и съответно трудовите и данъчните власти на Италия не знаят за тях.

Възходът на "италианския синдром"

Мариана казва, че е имала късмет в това отношение. Винаги е попадала на добри работодатели, които са й предлагали договор, а хората, за които се е грижела, както и техните семейства, винаги са се отнасяли добре с нея.

Съпругът й и 17-годишният им син са останали в Румъния. Тя често разговаря с тях и е наясно, че те се нуждаят от това тя да е в Италия и да осигурява финансова подкрепа за семейството.

Но да бъдеш далеч от семейството си и да имаш трудна работа няма как да не даде своето отражение. Самата тя споделя, че семейството й липсва изключително много.

"Чувствам се уморена, но се опитвам да работя повече, за да съм още по-уморена. Така спя добре и се чувствам по-добре. Не искам да имам време да мисля, защото ставам меланхолична", разказва тя.

Много жени от Източна Европа, които в продължение на години са работили в Италия, гледайки възрастни хора, и след това се завръщат да живеят в родината си, споделят, че страдат от силна и постоянна форма на депресия със симптоми като продължителна тъга, отчуждение, изтощение и безсъние.

Симптомите са толкова специфични и повтарящи се, че през 2005 г. двама украински психиатри - Андрей Киселев и Анатолий Файфрич - идентифицират това като социално-медицинско състояние. Името, което му дават е "италиански синдром".

Франческа Вианело, професор по социология на труда в Университета на Падуа в Италия, в момента изучава здравето на жените мигранти. Тя казва, че не е извършено подходящо научно изследване на синдрома, въпреки че често привлича внимание в медиите и се пише по темата.

Нейната хипотеза е, че както трудните условия на труд, така и животът в чуждата страна далеч от близките, може да доведат до силно емоционално напрежение при много жени, което се натрупва с времето, водейки до този синдром.

"От една страна, те често трябва да понасят интензивна и продължителна връзка със стари и болни хора, които в много от случаите умират, докато са поверени на грижите на тези жени. От друга страна, като мигранти усилията им често не биват оценявани пълно у дома или дори биват обвинявани, че са лоши майки", обяснява Вианело.

По нейни думи това причинява силен психологически и емоционален стрес, който също се отразява и върху физическото състояние на тези жени в познатите вече симптоми. А когато накрая се приберат обратно в родината си, често те са изключително изтощени в чисто емоционален план.

Румънското общество също плаща цена за този труд

Не само жените, работещи в Италия, са засегнати от сътресенията - въздействието се усеща и в техните семейства и върху румънското общество като цяло. У дома децата и родителите на тези жени, за които по-рано те са полагали грижи, сега остават лишени от това внимание. Тази оставен празнина не може да бъде запълнена от държавата.

Според Вианело, когато тези жени живеят и работят в чужбина дълго време, стабилността на семейството често се преобръща - жената изкарва парите, а мъжът се грижи за децата и за възрастните родители. Такова обратно протичане на традиционните роли на половете в семейството може да доведе до конфликти.

"Виждаме много румънски мъже да поемат домакинските дейности. Но понякога те не приемат финансовата зависимост от жените си, които живеят в чужбина, и отказват да заемат тяхното място", каза тя.

И в двата сценария липсва подкрепа както за жените, които напускат, така и за семействата, които остават.

Към днешна дата все още липсват "референтни точки, като социални работници или неправителствени организации, които могат да се грижат за тези семейства", обяснява Вианело и допълва: "Румъния е разбита, цялата страна е в аномална ситуация."

Защо Италия има нужда от толкова много жени, които да гледат стари хора

Според Международната организация на труда (МОТ) Италия, има най-голяма нужда от работници в сферата на грижите за възрастни хора в цяла Европа заедно с Франция. Това се дължи на два важни и съпътстващи фактора, обясни Джовани Батиста Сгрита, почетен професор по социология в Римския университет "Ла Сапиенца". От една страна, населението в Италия е сред най-застаряващите в глобален мащаб като продължава про цеса по вдигането на средната възраст в страната.

От друга страна, италианската система за социално подпомагане никога не е била създадена, за да осигурява подобни скъпи грижи за възрастни хора или хора с увреждания у дома.

"След Втората световна война, семействата и жените по-специално биват натоварени с грижата за онези хора, които не са си самодостатъчни, а именно деца и възрастни хора. През годините, когато жените навлизат вече на пазара на труда, а населението продължава да расте, жените вече не са в състояние да се грижат за възрастните хора", обяснява Сгрита. Именно оттам идва и нуждата от внос на работна ръка, която да се занимава с тази нелека задача.

Днес недостатъците на социалната система на Италия влияят не само на италианските семейства, но и на румънските. Не само, че "разстоянието убива любовта в една връзка", както обяснява Мариана. То също така отнема чувството за близост и принадлежност на жените и техните семейства.

"Тук в Италия съм чужденка", казва Мариана. "Но също не се чувствам на място и, когато се прибирам в Румъния. Това са малките неща, но те ме карат да разбера, че времето минава и всичко се променя."

Източник: webcafe.bg