Ако на 29 март Великобритания напусне Европейския съюз без подписано споразумение, ефектът върху финансовите пазари ще се усети моментално, докато в реалната икономика последствията ще са по-дългосочни, пише The Economist.
Трите основни теми, които попадат във фокуса на вниманието на пазарните участници, са държавните облигации, цените на акциите и валутният курс.
Британските държавни ценни книжа винаги са били възприемани като "актив убежище" от инвеститорите и се радват на постоянно търсене от страна на пенсионните фондове. Цената им вероятно ще се повиши рязко при евентуален брекзит без сделка заради "бягството" на трейдърите към по-сигурни вложения, а доходностите ще паднат.
Ако Централната банка на Англия бъде принудена да забави темповете на повишение на лихвените проценти, това допълнително ще окаже натиск върху доходността по държавните облигации.
На капиталовите пазари пък може да се очакват краткотрайни повишения на борсовите индекси. Над 70% от приходите на компаниите, които влизат в състава на основния индекс FTSE 100, идват от чужбина.
Ако британският паунд се понижи спрямо останалите водещи световни валути (което се очаква след брекзит), постъпленията от износ, измерени в местната валута, ще се повишат.
За сметка на това акциите на британските компании, които разчитат основно на вътрешния пазар (например банките), може би ще регистрират известно понижение непосредствено след напускането на ЕС. Но те, така или иначе, вече "понесоха" доста лоши новини, които бяха калкулирани в цените, така че негативните последствия вероятно ще бъдат ограничени.
На валутния пазар обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин, пише още The Economist. На 24 юни 2016 г., в деня след референдума за брекзит, паундът се срина с близо 10% спрямо щатския долар. В момента курсът се движи на ниво около 1.30 долара за паунд.
Повечето трейдъри очакват той да се понижи до 1.20 в случай на напускане на ЕС без договорка между Лондон и Брюксел, а някои се опасяват и от по-сериозен срив.
В момента Великобритания поддържа дефицит по текущата си сметка от около 3%, което означава, че страната като цяло заема много повече финансови средства, отколкото спестява. От референдума насам този дефицит се финансира с краткосрочни финансови потоци, а не с преки чуждестранни инвестиции. Тези пари могат да изчезнат моментално, оказвайки мощен натиск върху валутния курс.
Обезценката на британската лира със сигурност ще има дългосрочни последствия за икономиката на Обединеното кралство, предупреждава изданието. На първо място, ще се увеличи цената на вносните продукти.
Статистиката показва, че евентуалният спад на валутния курс с 10% води до ръст на индекса на потребителските цени с 2%. Ако паундът достигне паритет спрямо щатския долар (курс 1 към 1), инфлацията може да скочи до 5% годишно.
А има и други фактори, които могат да доведат до нейното ускоряване. Опасността от издигане на нови търговски бариери между Великобритания и държавите от континента може да принуди потребителите и бизнесът да се насочат към местните доставчици на стоки и услуги.
Те, от своя страна, няма да могат да повишат достатъчно бързо своя производствен капацитет, което ще доведе до увеличаване на цените.
Високата инфлация ще удари най-силно хората с ниски и средни доходи, както и тези, които получават социални помощи. Покупателната способност на британците ще намелее, а това никак няма да им хареса, тъй като реалното средно заплащане в страната, отчитайки инфлационните ефекти, в момента е по-ниско, отколкото в годините преди световната финансова криза.
Потребителските разходи формират две трети от брутния вътрешен продукт на Великобритания, а намаляващата покупателна способност със сигурност ще се отрази негативно на икономическия растеж. Единствената надежда за икономиката е поевтиняващата валута да подкрепи износителите, но дори и тази хипотеза изглежда съмнителна, като се има предвид, че от референдума насам експортът на страната се повишава с най-бавни темпове от всички останали държави в групата на Г7 (Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония).
Още повече, че при евентуален брекзит без сделка е много вероятно ЕС да наложи ограничения върху вноса на британски стоки, с което би нанесъл тежък удар върху много индустрии.
Премиерът Тереза Мей заяви, че е постигнала “напредък” в преговорите с ЕС в сряда в опитите си да постигне отстъпки по отношение на развода на Великобритания, но както се очаква, не е отбелязан голям пробив
Дали британската икономика ще изпадне в рецесия, която се дефинира от две поредни тримесечия на икономически спад, все още е рано да се каже, според The Economist. Социологическите проучвания сочат, че една четвърт от британците предпочитат напускане на Евросъюза без споразумение.
Част от тези хора може би ще увеличат разходите си след датата на брекзит, тъй като ще гледат оптимистично на бъдещето. Част от компаниите пък ще увеличат инвестициите си в опит да разширят производствения си капацитет за вътрешния пазар. Но потенциалният спад на икономиката също не е изключен и може би дори изглежда по-вероятен, поне според повечето независими експерти.
При подобно развитие на нещата правителството и централната банка ще бъдат принудени да вземат мерки, но за съжаление, нямат кой знае колко полезни ходове. Лихвените проценти са на историческо дъно от 0.75%, а инфлацията е близо до таргета на Bank of England от 2%.
На теория правителството може да откаже да плати т. нар. "сметка за развода", която възлиза на близо 40 млрд. паунда (около 45 млрд. евро), и да използва средствата за публични инвестиции в страната.
Равнището на държавния дълг спрямо БВП във Великобритания в момента е около 85% и може да се очаква да расте, ако икономиката започне да изпитва трудности. Но този процес не може да продължава безкрайно, без да разтревожи инвеститорите и да предизвика опасения за финансовата стабилност на кралството.
В крайна сметка, Великобритания ще бъде изправена пред предизвикателството да се справи с последствията от евентуалния брекзит, без да може да разчита на външна помощ.
източник:profit.bg
