Океан. От дълбоки, искрени и всепоглъщащи емоции. Вълни от наслада и радост за сетивата, по-сладки от който и да е вид шоколад. И не „моно“, а споделени. От стотици почитатели на легендарната група „Остава“, и то в Лондон, а не в „Mexico”. Вечер, която дълго време няма да се забрави и сърцата на мнозина от тук насам ще се разтуптяват, спомняйки си за датата 15-ти ноември 2015 година. С чувство на носталгия по родното, но и с гордост, че в „малка“ България са се родили и избрали да творят толкова талантливи и уникални хора като Свилен Ноев, Георги Георгиев, Боян Петков, Данаил Иванов и Александър Марбург. Taка бих могла да опиша с няколко думи уникалното преживяване, което ни подариха момчетата от една от най-старите и обичани рок и алтернътив банди в България в неделя вечер и то в центъра на английската столица – клуб „Clapham Grand”.

Концерт, чакан с много нетърпение от всички фенове на групата на Острова, побързали да си закупят ценните билети месеци по-рано. Събитие, което обещаваше да разтърси из основи българската общност във Великобритания. И нямаше как и да е иначе.

Едва ли има почитател на българската музика, който да не е запознат с „Остава“. Бандата е безспорно една от най-утвърдилите се на родната рок сцена не само поради факта, че се изявява на нея от далечната 1991 година насам. Неповторимия си стил, песни и усещане за това, как трябва да се случват нещата, наричано за по-кратко класа, момчетата градят вече над 20 години.

Още първият албум „Пинг-понг“ дава заявка, че групата определено не е от случайните. От него излиза и един от най-големите хитове по онова време – „Ще дойдеш ли с мен?“. Песента печели наградата на телевизия ММ за „Най-добра рок-алтернативна песен на 2000 г.“. Вторият сингъл от албума излиза през 2001 г. и е любимият на поколения почитатели на качествената музика хит „Мъничко човече“.

Вторият албум на бандата „След любов, по време на война” излиза през 2002 г., а от него най-запомнящи и до ден днешен си остават песните „Красиви хора“ и „Мини тяло“. Година по-късно Остава пускат сингъла си „Шоколад“, който буквално взривява всички класации и се задържа 6 седмици на първо място в класацията Топ 100 на България. В края на 2004 г. излиза следващият им албум „Моно“, а през 2007 г. бандата пуска първия си изцяло англоезичен сингъл „Sex in the morning”. След няколко години пауза, ето че групата се завърна ударно с новия си албум „Океан“, пускайки едноименния сингъл към него.

Все неща, меко казано впечатляващи, което говори не само за постоянство, работа и много компромиси. А и потвърждават факта, че за да си успял толкова години да си на върха, имаш нещо, което не всеки притежава – уникалност. Защото, каквото и да си говрим, времето отсява само най-добрите.

Концертът на „Остава“ в Лондон доказа за пореден път, че парчета на групата трябва задължително да присъстват в плейлиста на всеки уважаващ себе си меломан. Още преди началния час на събитието – 19 часа, около клуб “Clapham Grand” в центъра на английската столица вече се виеха опашки от верни почитатели на бадната, нетърпеливи да зърнат любимците си.

Въпреки че след бруталните терористични атентати в Париж, случили се едва два дни по-рано, настроението не беше толкова приповдигнато, колкото обикновено, положителният заряд на феновете на бандата се усещаше дори във въздуха. Защото хората, дошли въпреки трагедията във френската столица, пренебрегвайки предупрежденията, че това може да се случи и в Лондон, бяха дошли да се забавляват. Въпреки траура, въпреки заплахата от терор, въпреки страха. И именно те доказаха, че качествената музика и изкуство може да победят дори и най-големия терор. И всички те не останаха разочаровани. Защото това, което предложиха Свилен и компания, беше нещо наистина неповторимо.

На първо място трябва да похвалим организаторите на събитието от BG Live Republic, които се бяха погрижили вечерта да мине наистина перфектно. Саунд, ефекти... Всичко беше наистина на световно ниво. Дори самият вокалист на групата Свилен сподели пред наш репортер, че е много впечатлен от професионализма и организацията на ивента. „Всичко беше изпипано до най-малкия детайл. Много съм благодарен“, каза той.

Събитието започна с минута мълчание в памет на жертвите на жестоките атаки в Париж. „Искаме да изразим своята съпричастност към всички, които загубиха живота си при това терористично нападение. Духом сме с тях и скърбим за всички, които вече не са сред нас“, каза от сцената вокалиста Свилен.

Макар и леко останал в сянката на атентатите във Франция, концерта на „Остава“ даде възможност на всички присъстващи да чуят любимите вечни хитове на бандата, сред които „Мъничко човече“, „Шоколад“, “Mono”, “Sex in the morning”, “Mexico”...

Изпълнението на песента „Поля от слънчогледи“, която Стенли изпя на сцената на „100 Club” преди месеци пък, буквално взиви публиката, жадна да чуе още от любимите си изпълнители. Изключително земни, общуващи с публиката и енергични, „Остава“ показаха, че що се отнася до професионализъм и класа, нямат равни. Големите очаквания се оказаха оправдани. Хората искаха голям купон и го получиха. Близо три часа качествена музика и професионализъм на едни завършени артисти буквално оставиха публиката без дъх. И нямаше разочаровани. Защото представянето на новия албум на групата „Океан“ беше повече от внушително.

Изключително мелодичен, наситен с много емоции и завладяващ ритъм, дискът беше буквално разграбен след края на концерта. Заради тълпите екзалтирани фенки едва успяхме да се докопаме до един от тях, както впрочем и до вокалиста на бандата Свилен, който буквално беше обграден от всички страни от женско внимание. След като чинно го изчакахме да даде автографи на почитателките си, успяхме да го придърпаме и да му зададем няколко въпроса.

- Здравей, как се чувстваш след концерта?

- Здравейте! Много ви благодаря за вниманието. Искрено се радвам, че има хора, които са си поставили за цел и мисия да разпространяват българщината в чужбина. За мен е удоволствие, че сте тук. Чувствам се супер. Публиката и атмосферата в Лондон наистина е уникална. Всички, които дойдоха бяха просто стахотни. Знаеха песните ни, припяваха си, имаше много настроение. Изключително съм доволен от вечерта, дори смея да кажа, че това е един от най-успешните ни концерти напоследък.

- Едва се доредихме до теб от тълпите от фенки. Винаги ли е така? Жена ти не се ли притеснява?

- Хахаха. Ами да, общо взето всеки път след концерт има такъв момент. Аз съм свикнал, не ме притеснява, но част от момчетата, да кажем са малко по-резервирани и още не могат да свикнат с това внимание. За мен то е нещо съвсем нормално. Гледам да обърна внимание на всеки.

- Като че ли имаше малко по-малко хора, отколкото се очакваше, макар че всички билети бяха изкупени. На какво според теб се дължи това?

- То е ясно за всички и поводът не е никак приятен. Дори напротив. Ние не случайно започнахме с минута малчание. В момента в света витае страх и това е съвсем нормално след ужасните варварски атентати, които се случиха в Париж буквално преди дни. И това е напълно обяснимо. Аз искрено съчувствам на хората, които загубиха близките си по този брутален и антихуманен начин. Духом всички от „Остава“ сме с тях и осъждаме остро подобни прояви на незачитане на човешките права и живот. Именно заради тероризма хората днес са по-малко. Голяма част от тях не дойдоха точно заради това. Ако не беше се случила тази трагедия всичко щеше да е различно.

- Какво е мнението ти за случилото се във Франция?

- Хората, българите, прекалено много гледаме себе си и това ни пречи да обърнем поглед към останалите държави. Аз обаче отдавна не обръщам внимание на дребнавостта, с която за съжаление сме заобиколени. Мисля си по-мащабно. И все повече стигам до извода, че целта на тези хора не е дори толкова сплашване, колкото да унищожат това, което ни прави европейци - изкуството ни. Това ги предизвиква – чувството, че винаги ще сме над тях, защото имаме нещо, което те нямат, и то се нарича култура. Дух. Чувствителност. Усет към красотата. Естетика. Все неща, за които те не са дори и чували. Затова не трябва да им позволяваме да посегнат на това. В никакъв случай.

- Спомена, че те дразни българският манталитет. Мислил ли си да емигрираш?

- Много пъти. И все още мисля, че това може и да стане. Единственото нещо, което ме задържа в България са момчетата от групата и, разбира се, жена ми. Всъщност, ако не беше тя, отдавна да съм убедил останалите да емигрираме (смее се). Истината е, че мисля за това от доста години. А и в крайна сметка не се знае – може един ден и да се случи. Аз съм обикалял много страни, живял съм с месеци в други държави. За мен това би било едно чудесно предизвикателство.

- Защо според теб се получава така, че все повече млади и талантливи хора напускат България?

- Ами, аз за останалите не бих могъл да говоря, всеки си има своите идеи и желания за развитие, разбира се. За себе си лично, както и за момчетата от групата мога да кажа, че ако не бяхме изминали целия този път, нямаше да имаме тази принадлежност да останем в България. Защото, особено в последните години, има голямо раздвижване на родната сцена, появиха се нови групи и изпълнители, което затвърждава мисълта ми, че нещата в крайна сметка един ден може и да се оправят. Освен това съм искрено щастлив, че музиката ни достига точно до тези хора, към които се целим – качествените. Не говоря за ъндърграунд, защото първоначалното определение, което беше лепнато на Остава е, че това е някъв тип ъндърграунд... Никога не сме споменавали тази дума, никога не сме разисквали нещо подобно в тази група. 
Никога не сме искали да бъдем точно определен тип, единствено сме искали в България да има готини млади хора и ние да свирим за тях и да живеем по този начин. 
- Каква е рецептата за добър пърформанс  на живо? Какво би посъветвал младите, които тепърва стъпват на сцената?

- По принцип универсална рецепта няма. През годините ние сме се научили на много неща, така че мога да кажа, че всичко се постига с много работа и постоянство. Необходимо е обаче и самочувствие, което се изгражда по-трудно. Особено ако публиката е по-груба в началото, защото не познава дадена група, гледа с недоверие и критикува. Важно е и самите изпълнители да изглеждат адекватни на сцената. Тук не говоря само за начина, по който се представят, но и за прически, дрехи, аксесоари... Всичко е хубаво да бъде премерено и с мярка. Само тогава нещата могат да се получат.

- Ти самият помниш ли първите си излизания на сцена? Как се чувстваше?

- Бях ужасно притеснен през първите десет години. Сега се притеснявам малко по-малко, макар че тази вечер емоциите ми дойдоха на моменти в повече. Това, разбира се, е винаги приятно чувство за един артист. Винаги съм казвал, и ще продължавам да го твърдя, че когато спре да ти пука за публиката и за това как ще се представиш, по-добре е просто да се откажеш.

- Сподели, че си много очарован от българите в Лондон като публика. Значи ли това, че ще се върнете пак?

-Абсолютно! И то смятам да е съвсем скоро! Много ми хареса тук, хората са супер позитивни, личи си, че ни се кефят и се забавляват, което е и целта на всеки артист в крайна сметка. Освен това винаги е приятно да дойдеш на ново място. Така че Лондон – очаквайте „Остава“ съвсем скоро!

Ние от “Новини Лондон“можем само да се радваме, че станахме част от това невероятно събитие и искаме да изкажем гордостта си от факта, че в британската столица все по-често можем да сме свидетели на такива невероятни концерти. Пожелаваме успех на всички, които са се заели с нелеката задача да промотират качествена българска музика на Острова!